Амбициите на Ердоган ще доведат до сътресения след парламентарния вот

Коментарът е на журналистите Ник Татерсъл и Орхан Кошкюн и е публикуван в агенция "Ройтерс".

Парламентарните избори в Турция изглежда ще изтласкат мечтата на президента Реджеп Ердоган за всевластна президентска институция и ще създадат период на нестабилност.

Най-противоречивият съвременен лидер на страната се опитва да маневрира, за да запази водещата си позиция. Въпреки, че конституцията го възспира от участие в партийни мероприятия, Ердоган е част от предизборната кампании в навечерието на парламентарните избори, а това е знак за колко много той разчита на вота.

"Не можете да ме отдалечите от тези сцени, не можете да ме накарате да замълча", каза той този месец пред симпатизанти в град Кирикале, обяснявайки защо е толкова важно президентската институция да получи повече правомощия.

Според конституцията по-големи правомощия има премиерът - длъжност, която Ердоган заемаше в периода 2003-2014 г. Но откакто стана държавен глава миналата година, той започна да агитира все по-настойчиво за натоварване на президентската институция и с изпълнителна власт по подобие на САЩ и Франция.

Въпреки това малко вероятно е Партията на справедливостта и развитието (ПСР), на която той е основател, да спечели две трети от местата в парламента - мнозинството, което му трябва, за да промени конституцията, без да поставя идеята на референдум.

Случаят с евентуален референдум също е забулен в проблеми. Кюрдската опозиция, на която някога се гледаше като на съюзник на промените, ако те увеличат кюрдските права, също се обяви срещу по-силно президентство.

Поляризиращият стил ръководство на Ердоган , който отблъсна турците, подозрителни към неговите консервативни ислямски идеи, означава, че е малко вероятно той да убеди светската опозиционна Републиканска народна партия (РНП) или националистическата Партия на националното движение (ПНД) да подкрепят един референдум.

Именно по тази причина изборите са добили почти екзистенциална важност за Ердоган, който все повече засили хватката си около правосъдната система, полицията и медиите. Ако мнозинството на ПСР бъде отслабено, президентът ще трябва да бори за съхранението на контрола.

"Ердоган напълно осъзнава, че с всеки изминал ден неговата власт се руши и именно затова той настоява все повече за президентска система на управление", казва Шинан Юлген, ръководител на базирания в Истанбул аналитичен център EDAM и гост-учен в центъра Карнеги Европа.

"Това, което му дава сили, е съществуването на подобна възможност. Веднъж щом тя стане нереалистична, балансът на силата ще се обърне срещу него", допълва Юлген.

Вътрешни разделения

Ердоган е политически боец, който се е калил чрез детството си в трудния истанбулския квартал Касимпаша, като в същото време е и защитник на религиозната общност и работническа класа. И като такъв, е малко вероятно той да седне и да чака властта да се изплъзва от ръцете му.

Само през последните две години срещу него имаше масови протести и корупционен скандал, всеки от които би могъл да сломи някой по-слаб политик. Той обаче се изправи отново през миналия август и спечели убедително президентските избори с 52% от гласовете на избирателите.

ПСР показва единство за предстоящи вот на 7 юни, но президентското натрапване какви да бъдат отговорностите на премиера – Ердоган вече председателства няколко срещи на кабинета и участва в обсъждането на правителствени дела – вече създава напрежение.

"Ердоган е лидерът на това движение. Тези в ПСР знаят това много добре... Но малко по малко някои от тях започват да се чувстват неудобно от неговото упорство по отношение на изпълнителните функции на президентството", казва висшестоящ източник, близък до партията.

"Има хора, които са отворени по отношение на президента, но не и спрямо близостта му към ежедневния политически процес", казва още източникът.

Редица висши членове на ПСР, които нямат право да се кандидатират за депутати заради мандатните ограничения, се очаква да станат съветници на Ердоган в неговия нов дворец. Някои държавни служители вече наричат тези съветници "кабинет в сянка" и се опасяват, че може да се стигне до борба за влияние с правителството на премиера Ахмет Давутоглу.

Въпреки това обаче източник от администрацията на Ердоган зави, че този риск не е толкова голям. "Това не е нещо лично и нещо, което той иска сам за себе си. Той вярва, че има сериозни проблеми с парламентарната система откакто навлезе в политиката и иска да намери решение", казва източникът. "Той не го възприема като стъпка срещу Давутоглу".

Реториката на Ердоган и общият му подход все пак му дават надмощие по отношение на избирателите на партията, където той притежава предаността, която Давутоглу, един по-резервиран академик, все още не може да постигне.

Някои последователи на Ердоган носят смъртни покривала по време на митинги на партията, като по този начин символизират готовността си да умрат за президента. Във видео, което стана популярно в социалните мрежи, мъж споделя, че толкова много харесва Ердоган, че би искал да го захапе и оближе. "Той е лъв. Моето бебче", казва почитателят.

Свръх самочувствие и параноя

Ердоган в момента недоволства от обвиненията в авторитаризъм, а някога беше виждан от Запада като образцов мюсюлмански демократ. Като премиер той установи граждански контрол върху армията, която през 1997 г. принуди първото ислямистко правителство на Турция да се оттегли, а преди това организира три преврата през втората половина на 20-ти век.

Той също така ръководи отварянето на Турция към нови пазари и реформи, чиято цел беше интеграцията с ЕС, както и мирният процес с кюрдските бойци.

Но турската демократична легитимност пострада, докато той затягаше своята хватка. Съдебни дела бяха открити срещу обвинени в обида на Ердоган, в това число и срещу 16-годишен гимназист, като в същото време за определен период бяха блокирани социалните мрежи "Фейсбук" и "Туитър".

Хиляди полицейски служители и прокурори бяха преназначени, след като през 2013 г. избухна корупционния скандал, който засегна и неговия най-близък кръг. Ердоган се нахвърли и върху "паралелната държава" - мрежата от последователи на базирания в САЩ духовник Фетуллах Гюлен. Той е бивш съюзник на Ердоган, който обаче сега го обвинява, че незаконно упражнява контрол върху свои последователи в полицията и съдебната система.

Еркем Думанлъ, главен редактор на близкия до Гюлен вестник "Заман", заяви по-рано, че референдумът от 2010 г. е напомпал със самочувствие Ердоган и е дал началото на промяната е него. Тогава 58% от гласоподавателите подкрепиха предложенията на правителството за промени в конституцията.

Според Думанлъ обаче протестите през лятото на 2013 г. и свалянето на президента на Египет Мохамед Морси, чиято партия "Мюсюлманско братство" е близка до ПСР, разпали усещането за параноя у Ердоган.

Редакторът някога е бил толкова близък до Ердоган, че дори е бил помолен да напише сценарий за филм, описващ неговия живот. Сега Дуналъ очаква процес по обвинения в принадлежност към терористична група, заради връзките си с Гюлен. "Той загуби точно тогава, когато започна да печели", казва Думанлъ. "Една по-плуралистична, съпричастна демокрация би могла да го направи герой на Близкия изток", допълва той.