Микола Балтажи: За Украйна провал на реформите е не по-малка заплаха от Русия

Микола Балтажи: За Украйна провал на реформите е не по-малка заплаха от Русия
A A+ A++ A

Novinite.com потърси посланиците на шестте държави партньори на ЕС в т.нар "Източно партньорство" - Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна - за коментар на ситуацията след срещата на върха в Рига миналия месец.

На 22 май в латвийската столица бе приет документ, който не удовлетвори исканията на държави като Украйна и Грузия за въвеждане на безвизов режим с ЕС (такъв вече е в сила по отношение на Молдова), но приветства желанието на трите държави за по-задълбочени отношения със съюза.

Публикуваме интервюто, което проведохме с Н.Пр. Микола Балтажи, Извънреден и пълномощен посланик на Украйна в България.

Ваше превъзходитество, след срещата на 22 май редица анализи отбелязаха, че държавите от Източното партньорство, особено първата група, са постигнали победа, тъй като в приетата декларация ЕС признава и отчита стремежа им за интеграция. Смятате ли, че може да става дума за "победа"?

Не бих употребил думата "победа", но резултатът е позитивен. Декларацията отразява нашите стремежи, въпреки че бяха положени много усилия желаните от нас сигнали да залегнат в текста. Трябва да отбележим няколко от резултатите. Първо, решителната подкрепа на териториалната цялост на Украйна и правото на всички държави партньори свободно да избират насоката на своето развитие и амбициите си в отношенията с ЕС. Другото е признаването на европейските стремежи на отделните държави, сред които е и Украйна, и техния европейски избор. Много е важно и подписването на Меморандума за взаимно разбирателство с ЕС, за предоставяне на третата програма за макрофинансова помощ (до 1.8 милиарда евро). Оценяваме и признаването на напредъка на Украйна в контекста на изпълняването на плана за действие за визовата либерализация и фиксирането на ясна пътна карта за въвеждане на безвизов режим за украинските граждани. Бих отбелязал призива от държавите членки на ЕС максимално бързо да се завърши процесът на ратификацията на Споразумението за асоцииране [СА нататък в текста] и потвърждението на нуждата да се въведе в действие Дълбоката и всеобхватна зона за свободна търговия от 1 януари 2016 г. ЕС призна напредъка на Украйна в провеждането на реформите в сектор Енергетика в съответствие с нашите задължения в рамките на енергийната общност и готовността на Брюксел да подкрепи модернизацията на украинската газопреносна система като ключова част на европейската газопреносна система. Определи се и различната динамика в развитията на отношенията на ЕС с държавите партньори, три от които са подписали СА - Украйна, Молдова, Грузия - а други три [Беларус, Армения и Азербайджан] са избрали друг модел отношения с ЕС.

Защо не се стигна до отпадане на визите? Технически, политически или икономически е проблемът?

Не мисля, че тук съществува политически проблем. Ние последователно си изпълняваме плана за действие за визовата либерализация, но за да бъде прието политическо решение и да бъде излъчен положителен сигнал в Украйна, ние трябва изцяло да си изпълним домашните задания. Много направихме, като приехме съответните закони, като започнахме да въвеждаме биометрични паспорти и др. Но се надяваме, че до края на годината ЕК ще приеме положитено решение за въвеждане на безвизов режим. Ще направим всичко възможно това да стане още в началото на 2016 г.

В декларацията се говори за продължаваща интеграция, но не и за евентуално членство в ЕС. Изглеждат ли ви перспективите за влизане в съюза по-малки сега?

Не мисля, че перспективите ни намаляват с декларацията. Но това е един изключително важен въпрос за нас. Винаги се е водила борба, от много години, а фактически въпросът за членство на Украйна в ЕС никога не е бил на дневен ред за Евросъюза, това е истина. Но в нашите отношения с ЕС и с държави членки, които имат определен скепсис по въпроса, целта е да докажем, че Украйна е европейска държава с европейски цели и амбиции. Доказваме го и сега, в нашата борба с военната агресия на Русия, където сме на предния фронт в борбата за европейските ценности. Искаме обаче на практика да го потвърдим и с реформите си. За нас СА е своеобразна пътна карта за украинските реформи. Очакваме, че ЕС трябва да признае и ясната европейска перспектива на Украйна, защото това би бил ясен сигнал за украинското общество, който би мотивирал украинския народ и украинската власт към реформи. Украинският народ на Евромайдана мъжествено и на много висока цена отстоя европейския си избор. Следователно заслужава ясна европейска перспектива.

Ако оставим настрана специфичните отношения на Украйна с Русия в момента, смятате ли, че държавите партньори на Европа в Източното партньорство трябва да бъдат поставяни пред дилемата да избират между Европа и Русия, или е по-добре да се опитват да поддържат добри отношения и с двете?

Винаги съм подчертавал, че по пътя към европейската интеграция Украйна никога не е искала да действа за сметка на Русия. Ако има проблеми, свързани с въвеждането на Зоната за свободна търговия между Украйна и ЕС - беше създаден тристранен формат, в резултат на който Русия вече няма претенции към въвеждането на зоната от 1 януари 2016 г. Т.е. ако възникват такива въпроси от икономически интерес, те трябва да се решават на масата на преговорите. Това, което стана в Украйна – откровената военна намеса от страна на Русия, незаконното анексиране на Крим, хибридната война в Донецка и Луганска области - това е абсолютно недопустимо. Крещящо нарушение на международното право, но и неадекватна реакция на желанието на украинския народ да се присъедини в перспектива към ЕС или пък да подпише СА. Тук не става дума за заплаха на интересите на Русия, нито за присъединяване към НАТО. Що се отнася до останалите държави, всяка една държава си определя пътя и нивото на отношение с ЕС. Затова ние настоявахме в декларацията да бъде заложен индивидуалният подход, който би трябвало ЕС да изповядва към шестте държави. Те са различни по амбиции, по опит на интеграцията, постигнати резултати, реални отношения в секторното сътрудничество с ЕС и т.н. В този контекст бих казал, че има нужда от по- ясно изразен индивидуален подход от страна на ЕС.

При последния ни разговор Ви попитах има ли в Източна Украйна риск от замразен конфликт. Какво мислите една година по-късно: върви ли страната към подобно положение, или има надежди за стабилизация?

За нас замразен конфликт в Източна Украйна означава рана в държавния организъм, която винаги ще ни безпокои и ще ни пречи да се развиваме успешно като мирна нация и която ще ни пречи по пътя на европейска и евроатлантическа интеграция. Полагаме всичките си усилия да се изпълняват Минските споразумения и то не селективно, не на парче, а с всички точки. Ако те бъдат изпълнени изцяло, то мисля, че за никакъв замразен конфликт не може да се говори. Проблемът е, че доколкото Украйна пое ангажимента и си изпълнява задълженията, това не правят обединените руско-терористични сили. Задачата е ние с Украйна и нейните партньори и приятели да продължим мирните усилия, но европейската и световна общност трябва да засилят консолидиращия натиск върху Русия, преди всичко чрез санкциите - не за изолация, а за да се върне тя в руслото на международните си задължения и международното право.

По пътя на Украйна към реформи кое е най-голямото предизвикателство?

Ако анализираме сега предизвикателствата и резултатите, постигнати след провеждането на президентските избори - почти преди година на 25 май, бих отбелязал няколко. Първо, престъпното анексиране на Крим, военният конфликт с Русия - и подчертавам тази дума: за никаква гражданска война, вътрешноукраински конфликт и подобни неща не може да се говори, това е продукт на руската пропаганда. Второ - наследството на новата власт. Защото в Украйна е нямало реални реформи: структурни реформи, в правоохранителната, в съдебната система, държавното управление - това всичко си е било съветско. Нужни са радикални, а не козметични мерки. Може да се артикулират и други проблеми: мащабна корупция, тясна зависимост от Русия в енергийната сфера. Сега правителството се опитва системно да извърши целенасочени реформи, но сме в самото начало. Ако не се справим, то това ще бъде за нас не по-малка заплаха, отколкото руската военна агресия. Трябва ни електронно правителство например; конституционна реформа; реформа на съдебната система; на полицията; дерегулация в икономиката и т.н. И тук постигаме определени резултати. Утвърдихме Стратегия за устойчиво развитие "Украйна-2020", създадохме Национален съвет за реформи, Конституционна комисия, Съвет за реформиране на съдебната система, т.нар. антикорупционен пакет, Антикорупционно бюро, започнахме процесите на децентрализация на властта, подписахме споразумение с МВФ, въвъждаме прозрачни условия за бизнеса и др. Но искам да подчертая - тези реформи изискват сериозна подкрепа – политическа, финансова, икономическа, от международните финансови институции и нашите приятели и партньори. Всички те разбират, че помагайки на Украйна, която е предният фронт в борбата за европейските ценности, те помагат и на себе си.

Може ли България да помогне, да бъде от полза с нещо по този път на европейска интеграция, който Украйна е поела?

Естествено, че може; тя вече помага, доколкото е възможно. България е четвъртата държава членка на ЕС, която ратифицира СА. А що се отнася до прилагането му, то България с опита, който е натрупала в интеграцията, би могла да продължи усилията си за предоставяне на консултативна, експертна помощ, и това за нас е много важно. Говорим си за това с българското правителство, защото България е минала този трънлив път към ЕС. А ние разбираме, че за нас сега ще бъде още по-труден, във връзка с опита на Русия да ни откъсне от европейската интеграция, да ни вкара в друг съюз, който ние не искаме; но и също така реалните опити да дискредитира правителството и самата идея за европейската интеграция. Агресията срещу Украйна се проявява в конкретни действия на Кремъл да спре нашия път към Европа. И всъщност той с това да докаже, че европейският избор на украинския народ е грешка, а като алтернатива да докаже, че техният модел е по-добър. Само че това става не с демонстрация на постигнати реални резултати, а с военна сила и намеса.

Визите ли са най-голямото препяствие за по-пълноценно развитие в двустранните отношения с България?

Не виждам проблеми в отношенията между Украйна и България. Ние развиваме политически диалог, подготвяме посещение на господин президента Плевнелиев в Украйна. България подкрепя териториалната цялост и европейската интеграция на Украйна. Нещо, което бихме искали да се промени тук, може би в общественото съзнание на българите, което касае възприемането на ситуацията в Украйна, но което не е проблем в двустранните отношения: трябва да работим заедно, за да убедим българите, че Украйна е мирна държава, сама си избира пътя и това е правото на всяка една страна. Не беше ли правото на България да избере пътя си, в резултат на което стана част от ЕС, от НАТО? Затова мисля, че тези хора в България, които още са подложени на информационна война, все повече ще разбират истината. Все повече българи осъзнават, че не украинските танкове са в Русия, а обратното. Колкото повече хора го разберат, толкова по-голяма ще бъде ползата за обществото, но и толкова по-голяма ще е подкрепата за украинците.

По време на конфликта на Русия и Украйна много украински фирми се насочват към България. С какво конкретно им е интересна България?

Трябва да признаем, че конфликтът с Русия рефлектира на целия комплекс от украинско-руските отношения и най-вече на икономическите ни връзки. Търговията ни намалява. Това означава, че украинските компании трябва да реализират продукцията си и да търсят нови пазари; а ЕС е много важен пазар. Затова украинските компании префокусират вниманието си и насам. При нас постъпват много запитвания, оферти. И някои от тези фирми вече са на българския пазар. Те са в различни сфери – енергетика, транспорт, инфраструктура... Украйна е индустриално развита държава и произвеждаме почти всичко. Естествено, че за новите компании, които идват в България, е много важно да си намерят партьнори и да си синхронизират бизнес интересите. Надявам се, че с това можем, доколкото имаме определено намаление на търговията с България през миналата година, да активизираме процеса и пак да се върнем към времената, когато търговският обем надхвърляше милиард щатски долара.

А какво ще върне у нас украинските туристи?

Трябва да бъдем обективни. От една страна България си запазва атрактивността като добра туристическа дестинация, имиджът й остава много висок при нас. Но от друга страна нека не забравяме, че стандартът на живот намаля в Украйна във връзка с руската военна агрессия, дълбоката икономическа криза и девалвацията на гривната. Естествено и способността на хората да си организират почивка в чужбина намаля. Какво може да ги върне... Някакви по-привлекателни предложения, в цената например. Винаги говорим и за това да бъдат отменени визите - с което и започнахме разговора. И се надявам, че с това броят на туристите ще се увеличи. Примерът с Турция - защото като пътува едно семейство от няколко души, то трябва да плати за визи, има бюрократични неща, които също отнемат време. Има и други моменти, които самата България би могла да предложи в лицето на българския бизнес, за да привлече допълнителни контингенти от украински туристи. Мисля, че българската страна работи по въпроса.

#Микола Балтажи #Украйна #България #Русия #конфликт #ЕС #споразумение за асоцииране #НАТО

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »