Елис Шуман: Когато съм в България, аз съм си вкъщи

Елис Шуман: Когато съм в България, аз съм си вкъщи
A A+ A++ A

Елис Шуман е роден в САЩ, но като тийнейджър се мести в Ираел. Той служи в израелската армия и е член на кибуц (кооперативно стопанство в Израел – бел. ред.) а сега живее в покрайнините на Йерусалим. От 2009 г. до 2010 г. Елис и жена му живеят в София. Елис е постоянен сътрудник на „Таймс“ и „Хъмфинктън поуст“ за Израел. Той пише често за България, Израел, книги, пътешествия и други интересни неща в своя блог. Първата му книга „Долината на траките“ разказва вълнуваща история, действието, на която се развива в днешни дни в България.

Срещам Елис, докато той бе в страната ни през май, за да посети свои приятели и да се разходи до Родопите. Въпреки че пише както за Израел, така и за България, всъщност личната му история със страната ни е доста интересна.

Първият път, когато Елис и жена му идват в България е през 2009 г. - по-късно той ще нарече това събитие „възможност веднъж в живота“. “Случи се в точния момент на живота ни. Децата ни бяха пораснали, родителите ни бяха възрастни, но все още способни – не се нуждаеха от грижите ни и ние си казахме: „Би било хубаво да поживеем в чужбина, винаги сме искали да живеем в чужбина“.

По това време семейството е прекарало по-голяма част от съзнателния си живот в Израел, след като се местят като младежи от САЩ. Тогава им хрумва, че те не са живели никъде другаде. Компанията, в която Елис работи, предлага поддръжка на клиенти и маркетингови услуги за бизнеса с онлайн игри. Оттам му предлагат: отваря се офис в София и израелски персонал трябва да помогне в началото.

„Шефът ми каза: Елис, би ли се преместил в България за две години, за да свършиш тази работа? Имаш една седмица да решиш. Ако не приемеш, ние ще назначим някой друг, ще го обучим и той ще живее в България и ще стане твой шеф“.

Това може да звучи малко настойчиво – особено след като Елис и Джоди са посещавали няколко европейски страни, но България е била списъка на „може би някой ден“. Освен комунистическото минало на страната, водещите щангисти и още няколко дребни детайли, те не са знаели много за държавата ни.

Но те бързо открили своя път през лабиринта на българската история и култура, дори без да знаят езика (в работата използвали английски език). Двойката пътувала много и страната ни оставила у двамата забележителна следа. След завръщането си в Израел през 2010 г. Елис не бил същият.

“Всеки ден съм в България в ума си, Сега ще кажа нещо на български. Готов ли сте?“, попита той, а аз кимнах.
„Аз живея в Израел, работя в Тел Авив, но аз съм в България всеки ден тук (сочи сърцето си) и тук (сочи главата си). Аз обичам България. Сега съм в България, сега съм си вкъщи“.

Но защо идването в София е такава промяна?

За Елис определено една от причините е писането.

“Има много хора, които пишат за Израел. Има много малко международни автори, които пишат за България. За мен животът тук ме вдъхнови да пиша. Помислих си – чакай малко, никой не знае за България. За пръв път в живота си станах пътуващ автор. Започнах да пиша материали, за да кажа на хората защо трябва да посетят страната. После писах за Сараево и посещенията на други места също. Но всичко започна с това.“

Фантастиката е още една сфера, свързана с България, която той открои. През 2003 г. той публикува „Истинският Кибуц“ (The Virtual Kibbutz), кратки истории за живота в традиционното кооперативно стопанство в Израел. Но цял роман посветен на Израел изглеждал невъзможен. Когато се върнал отново към кибуц, възможността да използва друга обстановка привлякла вниманието му. „България беше в главата ми и започнах да пиша. Изведнъж осъзнах, че пиша книга и продължих да пиша през цялото време, защото бях вдъхновен от преживяното. То разгърна в мен артистичното и креативното“.

Кое беше това нещо в България, която ви вдъхнови да напишете първия ви роман?, запитах Елис, но не получих конкретен отговор: „ Бях изложен на различен начин на живот, различна култура, разговори с хора, с различна история от моята, но всички те бяха много дружелюбни и отворени. Пътуването и писането бе приятен начин да разкажа историите на много места из цяла България. Но някои места като градовете София, Варна, Велико Търново, Рилският манастир и други станаха подходяща сцена за сюжета, който измислих. Помогнаха ми да се роди „Долината на траките“ (Valley of Thracians). (Първит роман на Елис, публикуван през 2013 г., който се очаква да бъде преведен на български – бел. ред).

“Това е мечта“, казва Елис и тя е постигната. Публикуването на английски (майчиният му език, на който четенето и писането му доставят истинско удоволствие), книгата разказва история за открадната тракийска реликва и професора по литература Саймън Матюс, който започва търсенето й, след като идва в България, за да открие изчезналия си внук.

Втората книга „Бургаски афери“ (The Burgas Affair), която също свързва България и Израел е вече завършена и се очаква премиерата й. Като превю на „Бургаски афери“ Елис е написал в блога си: „Български полицай е в екип с израелска жена от Мосад. Те работят по случай за международен тероризъм и престъпници, намиращи се както в България, така и в Израел. Всичко това, докато се справят с травми от миналото им“.

Скорошно развитие с книгата дава повод на Елис да празнува: На 27 май той обяви, че е подписал с агенцията Golden Wheat Literary, която ще помогне на „Бургаски афери“ да намерят своя „подходящ дом“.

Елис се надява, че откриването на издател с традиции ще повиши шансовете книгата да бъде преведена на български, но също и на иврит. Докато чака развитие обаче, той работи над нов роман. Отново свързан с „България и Израел по нестандартен начин“. „Ако ме попитате какво бих правил, ако сега съм в Израел, щях да ви отговоря, че ще пиша“, посочва Елис.

Той определено има още една „българска връзка“ в своето писане. Тя се нарича „новини, ревюта, Израел, България и всичко между тях“ и има главно американски (почти без израелски) читатели. Трафикът е 90-95% от САЩ, споделя той, а аз се чудя, дали израелците споделят същите чувства към страната ни, каквито има той. Отговорът е, че една група – тези, които имат корени в България, често се връщат в страната, за да изследват миналото. България е успяла да спаси евреите (освен тези от Македония и егейския район, който бил под влиянието й) по време на масовото депортиране през Втората световна война, въпреки че България е била в съюз с Нацистка Германия.

„Когато идваме тук, ние се потапяме във всичко – историята, културата, евреите през Втората световна война, не знаех това... Американските евреи не знаят тази история. Чувствам се задължен да я кажа и съм писал за нея, но ще продължа да пиша и в бъдеще. Това е много позитивна история за българите – както за хората, така и за политиците“.

Другият вид израелци, всъщност се интересуват или от плажовете на Черно море или от карането на ски, или от посещение на казината в София или Варна“, отбелязва Елис.

“Израелците никога не ходят в провинцията. Те не ходят на екскурзии. Те не ходят до Велико Търново, малките села. Ето какво ще кажа на израелците: много изпускате, като не гледате цялата картина. Красотата на България не е София. София е чудесен град, но красотата на България е извън града – в планините, малките села, защото те все още пазят следа от миналото. Не говоря за комунизма. Говоря за 80-е, 50-те години на IX век и места като Копривщица“.

Може да открием негови статии в „Хъмфингтън поуст“. Именно една от тях го направи популярен сред българската аудитория и тя е от юли 2014 г. „10 Amazing Things You Didn't Know About Bulgaria” (10 невероятни неща, които не знаете за България.)

„Преведена е два пъти на български без мое разрешение, но всичко е наред. Текстът не е, за да печеля пари. Написах го, защото исках хората да го прочетат. Жена ми иска да изкарам пари... някой ден“.

Статията получи голям трафик, разказва Елис. На 1 юни 2015 г. броят на харесванията й стигна 27 000. Тя съдържа интересни факти за розите, киселото мляко, начинът, по който българите кимат, прочутата шопска салата, кирилицата, спасяването на евреите, златните съкровища, ракията, гайдите и мартеницата.

Попитах го дали „номер 11“ някога е минавал през ума му. Не, той никога не бе мислил за това, но каза, че в България е много евтино и всичко е достъпно. „Това е първият път, когато идваме като туристи. Но когато живеехме в България, можехме да идем в хотел за 25 евро на вечер. Петзвездените хотели са много достъпни за западните туристи. Може да получите много удобна стая за малко пари по западните стандарти“.

За разлика от Елис, българите трудно успяват да оценят добрите неща в страната си. „Тази сутрин пих кафе с близка моя приятелка, която ни взе от летището. Тя не можеше да разбере защо аз и жена ми имаме такова положително отношение към България“, обяснява Елис.

„Когато живеехме тук, не всичко беше чудесно. Не мога да кажа, че сме живели на 7-то небе, имало е и трудни моменти също. Но ние се концентрирахме върху позитивното. Видяхме красотата на провинцията. Имахме и предимство: бяхме чужденци, които живеят тук временно, но не за постоянно. Знаех каква е ситуацията. Знам, че селата губят младите си хора, които отиват в София и Варна. Знам, че селата са в опасност“.

Елис вярва, че хората трябва да се фокусират върху добрите неща и посочва, че това важи не само за България. „Животът не е лесен и в Израел. Там е много скъпо. Децата ми трудно успяха да осигурят семействата си... Политиката е ужасна навсякъде – в Израел също. Но аз обичам Израел. И бих казал: не гледайте правителствата, не гледайте Кнесета (израелския парламент - бел. ред.), това са пазарлъци. Съсредоточете се върху добрите неща – културата, религията, храната, хората“. „Това е, което казвам и на българите: животът е сив, небето е сиво, слънцето не винаги свети ярко“.

Докато Елис изтича тези думи, погледнах през прозореца на кафето, в което се намирахме – навън беше доста облачно, малко тъмно и доста студено за майски следобед. „Но има и позитивни неща в България – ето защо не виждам сиво небе сега. Виждам красотата на страната. Не търся сивотата, търся цветното. Това ме накара да се върна.

Елис и Джоди са отнесли частица от България в дома си – взели са пълен комплект от български сервис от чаши, чинии и друга посуда.

„Може да направим парти за 12 души, като им сервираме всичко в български съдове. Това е едно от специалните неща в дома ни. Слагаме на масата български чинии, но храната е израелска“. Първата им покупка е била синьо гърне, купено от с. Рила.



Елис също е ревностен читател и рецензент на български писатели (като Людмила Филипова и Захари Карабашлиев), които са преведени на английски. „Тези книги означават нещо за мен. Не знам дали някои от вън ги чете и оценява достатъчно, но искам да привлека по-широко внимание към тях. Смятам, че авторите си заслужават“.

Всяка история за Елис би била незавършена. След пътуването му до Родопите и завръщането му в Израел, той може да избере да разпространи магията на българските планини или може да реши друго. Първото изглежда по-вероятно, след като публикация в блога му от 1-ви юни гласи: „Пътуването ни до София бе като прибиране у дома. Видях приятели, говорих малко развален български, така че местните ме разбраха и оцениха опита ми да говоря техния език. Стигнахме до Родопите, красива област близо до границата с Гърция, за която ще пиша в следващите месеци.

Аз не съм туристически пътеводител, аз съм писател. Обичам да пиша за България, като опит да убедя западните туристи да посетят тази страна. България е зашеметяваща, различна и напълно достъпна. Ще ми се да ви покажа тази страна лично. Обичам България!“

Докато чакаме да видим, кога книгите на Елис ще се появят на българския пазар, тези, които са го срещали поне веднъж, не може да не мислят, че макар Елис да пише предимно за читателите, които не познават България, в същото време той кара местните жители, да не са толкова песимистични. Да помислят поне за секунда, дали наистина "нещата тук са толкова лоши" в крайна сметка.

#Израел #България

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »