Изабела Шопова поведе София на изток - в Рая

Изабела Шопова поведе София на изток - в Рая
Снимки: Веселина Стефанова/ Novinite.bg; изд. "Колибри", личен архив
A A+ A++ A

Изабела Шопова е родом от Варна, където завършва Техническия университет. От 2002 година живее шест години в Нова Зеландия, след което шест години в Австралия. Работи като администратор на база данни в голяма австралийска газова компания. В свободното си време пътува и пише за приключенията си по екзотичните далечни земи. Има два паспорта и националности, сменила е повече от 15 адреса и шест работни места за последните 10 години.

Издава три романа: „На изток - в рая“ (2009), „На запад от рая“ (2012) и „ Самоучител за преднамерено убийство на скуката или как се пишат четивни пътеписи“ (2013).

Колко зли са соленоводните крокодили? Какво е кукабера и франджипани? По какво се различаваме от новозеладците и колко далеч можеш да стигнеш в мечтите си?

На всички тези въпроси отговори писателката Изабела Шопова във вторник вечер на специално събитие, по случай нейното посещение в София. На него тя представи книгите си "На изток - в рая" и "На запад от рая". 

С изключително чувство за хумор и висока духовитост, характерна за нея и книгите й, Шопова ни разкри повече от живота си на емигрант в непознатите за българите Нова Зеландия и Австралия. Поднесени малко като пътепис, малко като мемоари, историите на Шопова визират културния шок, изживян в "Рая", както тя нарича Нова Зеландия.

След като през 2002 година се настанява в новозеландско селце заедно със съпруга и дъщеря си, започват приключенията на писателката от срещата с местните привички. 

Понастоящем Шопова живее "на запад от рая" - в Австралия, но и там интересните случки нямат край. 

Опасни, смешни и агресивни - животните в "Рая"

На въпрос за местните животни, Изабела се впуска в дълго описание със забавни акценти, на нейния абсолютен враг - соленоводния крокодил. "Това е едно зловещо същество, което освен че е грозно, е и с лош нрав и по-добре да стои далеч от мен", категорична е варненката.

Тя цитира и местна поговорка, която гласи: "Това, което не се опитва да те изяде, е достатъчно отровно да те убие". Това важи в пълна сила и за мравките, сред които също имало опасни видове. "Знаете ли, че те съставляват 10% от биомасата на Земята, от които, напълно убедена съм, поне 9% са в Австралия, и то там, където живея", смее се писателката.

Най-интересно на публиката обаче, беше твърдението на Изабела Шопова за присмехулната кукабера. "Това е една малка бяла птичка с огромен клюн, каквито са всички птици в Австралия, която постоянно напада хората и затова навсякъде са разлепени предупреждения за нея и дори брошури как да си пазим децата от тях. Местните ходят с разни шапки с антени, с които уж да ги сплашват, но най-интересното е, че кукаберите постоянно ни се присмиват. Кацват на някой клон и започват да ти се кискат отгоре като 300 вещици на събрание. Вероятно ни се присмиват за шапките с антените и устройствата, с които да се пазим от тези птици", разказва пътешественичката.

В контраст с тях обаче, са мирните и дори скучни коали, които са изключително бавни и деликатни същества. "Те си стоят по клоните на определен вид евкалипт и след като се нахранят само с най-меките листа на дървото, трябва да слязат, за да отидат до друго. Този преход обаче сигурно се извършва за месеци, защото те се движат невероятно бавно. Аз никога не съм виждала как го правят, защото те странят от хората", обяснява Шопова.

Освен странностите обаче, има и красоти. Например дървото франджипани, което когато цъфти, ухае целият град. То има красиви бели цветове, които се използват и в парфюмерията, добавя още писателката.

Културни различия

Един от първите сблъсъци с местната култура на общуване в Нова Зеландия Шопова открива не къде да е, а в асансьора. Тя отбелязва, че в земята на зелената природа е задължително да можеш да водиш неангажиращ разговор с абсолютно непознат.

"Ако в асансьор например сте шест души, никой не те задължава да си приказваш с никой, но останете ли само двама, трябва задължително да поведеш разговор. Аз бях напълно изумена, защото какво да си говоря с човек, който след два етажа ще си тръгне и повече няма да го видя, но това е етикет там. Така нареченият "small talk" би могъл да е за две неща - времето и риболова. В Нова Зеландия времето постоянно се мени и всички ходят на риба, затова тези теми са идеални, докато в Австралия са луди на тема крикет и за един такъв разговор винаги трябва да съм наясно какъв мач предстои и имаме ли победа. При въпросите и отговорите трябва да си прецениш колко време имаш да говориш, за да не се окаже, че след две секунди човекът трябва да слиза", обяснява още Шопова.

Що се отнася до коренното население на островната държава - маорите, те са малцинство. "Голям проблем на нововзеландците е, че те си нямат конституция - имат някакъв документ, според който маорите са им предоставили земята, а заселниците са длъжни да я пазят и да пазят местните, в името на Кралицата, но до ден-днешен правата на маорите са болна тема там", добавя писателката.

На въпрос по какво се различава образователната им система от нашата, Изабела Шопова посочи, че тяхната е модулна и учениците могат сами да избират какво да учат. "Това обаче е нож с две остриета, понеже съм се сблъсквала с хора, които не могат да смятат, а и масово правописът им е ужасен. Те идват да ме питат мен, чужденката, как се изписва дадена дума на английски. Поради тази причина един ден може цял народ да не си знае историята например, или да е неграмотен, което е ужасно", споделя опита си тя.

С усмивка на лице добавя, че в техните училища трябва да си бос, събуваш се пред вратата и дори да е адски студ стоиш така цял ден. "Моята дъщеря сутрин умираше от студ, защото още има слана, а няма отопление, защото като цяло климатът е топъл, и в първи часове си принуден да студуваш, седнал на земята и дори да плуваш в часове по спорт", добавя Шопова.

Бъдещи планове

Писателката, която е и дипломиран инженер, сподели планираното си поредно интересно пътешествие - този път то ще е до Антарктида, през зимата на тази година. На своите фенове тя довери, че и следващата й книга ще бъде за тази далечна земя. 

Освен всичко друго, Изабела Шопова е избрана и сред 62-ма кандидати за т. нар. "мисия до Марс". "Mars Society" е най-голямата неправителствена организация в света, посветена на изследването и заселването на хора на Марс. Тя стои зад първата по рода си програма Mars Arctic 365 - едногодишна симулация на мисия до Марс в Канадска Арктика. Специална база ще приеме участниците в симулацията, като техният живот там ще се приближава максимално до живота, който биха водили на червената планета. Арктика е избрана, защото полярните региони на Земята предлагат най-близките условия до тези на Марс.

При смразяващи температури и пълна изолация участниците в проекта ще трябва да работят заедно, да изследват заобикалящата ги среда на микробиологично, геоложко и климатоложко ниво, използвайки скъпо и сложно оборудване. Комуникациите им със "Земята" ще имат същите особености, каквито биха имали и на Марс. Дори храната им ще бъде специфична. Целта на проекта е да бъдат проучени всички фактори, които ще са от решаващо значение при една реална бъдеща мисия за изпращане на заселници на Марс.

Като цяло, Шопова се впуска от приключение в приключение и всички нейни почитатели ще могат да се насладят на преживяванията й, подправени с голяма доза хумор, в страниците на бъдещите й произведения.

#Австралия #Нова Зеландия #книга #Марс

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Репортаж
Последно от Репортаж

Всички новини от Репортаж »