Гърция и Европа: Краят на играта

Коментарът е на Джон Касиди, newyorker.com. Превод: Веселина Стефанова

Гръцкият премиер Алексис Ципрас се обърна към парламента във вторник с изявление за проточилите се преговори с ЕС относно финансовата криза на страната. "Бих казал, че истинските преговори започват сега", заяви той.

Тогава какво става в последните четири месеца и половина, откакто правителството на Ципрас и СИРИЗА бе избрано на власт? Партията имаше предизборна програма, която включваше край на ограниченията, наложени заради първоначалната криза от 2010 година и по-новата от 2012 година. Какво се случи?

Добър въпрос.

Една от версиите, популярна сред финансовите анализатори и политическите опоненти на СИРИЗА в Гърция, е, че Ципрас и неговият финансов министър Янис Варуфакис, просто се лутат, без ясна стратегия. През февруари те се похвалиха с победа при преговори с временно споразумение, което не осигури никакви пари на страната, а я остави изцяло задължена на Европейската централна банка, която подпомага гръцките банки. Оттогава гръцките власти се "лашкат" между ЕС, ЕЦБ и Международния валутен фонд и се опитват заедно да съберат достатъчно средства, за да "закърпят" поне част от дълговете си. Сега, със задължение към МВФ, което трябва да се плати до края на месеца, гърците остават без пари и време и се пускат по течението.

Друга версия е, че гръцкото правителство играе една опасна, но умна игра на гоненица. Ципрас и Варуфакис осъзнаха, че още в началото на тяхното пазарене стои заплахата от затъване в дългове, изключване от Еврозоната и запалване на европейска финансова криза. Останалата част от Европа обаче не би приела тази заплаха насериозно, докато Гърция не изпадне в банкрут. Едва тогава, правителството в Атина би могло да издейства някакви изгодни предложения от кредиторите си, като например споразумение за оттегляне на искането за орязване на пенсиите и договорка за отказване от някои големи дългове на Гърция. Поддръжниците на тази теория понякога споменават факта, че Варуфакис - бивш академик, е експерт по теоретичните игри. (Той е съавтор на учебник с цяла глава относно пазаренето).

Като страничен наблюдател, не се наемам да знам какво наистина се случва в гръцкото правителство. Но дори и това наистина да е някакъв заговор, няма гаранция, че той ще проработи. Към момента, финансовите пазари реагираха на възможността от гръцки фалит със забележително спокойствие. "Последната стратегия на Гърция за преговорите е да иска откуп, за да спре надвисналото самоубийство", написа преди дни британския икономически анализатор Анатоли Калецки и добавя: "Подобно изнудване може и да работи за камикадзе, но Гърция просто насочва пистолет към собствената си глава, а на Европа не й пука особено дали ще натисне спусъка".

Разбира се, този коментар може да се окаже погрешен. Да оставиш Гърция да зареже еврото би било демонстрация, че връщането на валутата е обратимо, а това би причинило проблеми на други европейски страни като Португалия и Испания. За разлика от безразличието на пазарите обаче, немският канцлер Ангела Меркел е категорична, че сделка трябва да има. А както знаем, нищо не става без одобрението на Мути.

От своя страна, Ципрас трудно може да се отметне и да приеме сегашното трудносмилаемо предложение на кредиторите. След като неколкократно повтори, че не би прибегнал до изнудване, това най-вероятно ще е краят за него. Преди да стигне до подписване на сделка, той ще трябва да извади поне още една-две концесии.

Надявам се да го направи. И то не заради някаква лична симпатия към Ципрас или Варуфакис, които успяха да отчуждят много от потенциалните си съюзници като Италия и Франция, а защото гръцкия народ вече направи огромни жертви да остане в Еврозоната и заслужава почивка. Между 2009 и 2014 година, под наблюдението на Тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ), Гърция бе подложена на огромен фискален шок, който доведе до местен вариант на Голямата депресия. Безработицата скочи до 28%. БВП се срина с четвърт. След цялата тази драма, обществените финанси се подобриха доста. Едва до скоро, когато несигурността от обявяване на фалит предизвика нов икономически срив, от Гърция се очакваше да излезе със значителен излишък тази година (което означава, че би могла да покрие всичките си разходи, освен плащанията по дълговете). 

Накратко, Гърция вече е изпълнила доста от исканията на кредиторите. Карл Уилън - икономист в Дъблинския университет, посочва друга гледна точка. "Някои критици казват, че на гърците "не им стиска" да вземат трудни решения. Не се учудвам, че тези хора не са запознати дори с основните факти по фискалната картина на Гърция", пише той. В хода на преговорите се стигна до нов обрат - двете страни се съгласиха за фискални цели в следващите години, като например сумата да се намали на два милиарда евро на година. Дори за една малка страна като Гърция това не е голяма сума.

Най-голямата уловка обаче не е в бюджетните цели, а че кредиторите на Гърция искат още намаляване на пенсиите и увеличение на Данък добавена стойност върху стоки и услуги. Погледнато изцяло от бюджетна гледна точка, и двете искания имат логика. Като се има предвид това, много хора са на мнение, че не е трябвало да се позволява на Гърция изобщо да влиза в Еврозоната.

Но Гърция е вътре. И въпросът сега е дали и двете страни ще проявят малко повече гъвкавост. Както вече казах, не съм убеден, че напускането на Еврозоната ще е икономическа трагедия за Гърция. С една нова валута, с голямо обезценяване на еврото, с отписване на много дългове, определено би могло да им е по-добре. Според проучванията обаче, повечето гърци, по някаква причина, все още искат да са част от евро-клуба.

Може би съм безнадежден оптимист, но предчувствам, че ще им се изпълни желанието. На хартия не е трудно да се скицират контурите на сделката. Гърция се съгласява да отстъпи на половина пред кредиторите си относно по-ниските пенсии и по-висок данък, като някои от цифрите се преодоляват. Кредиторите също правят отстъпка и се съгласяват да започнат процес към дълготрайно облекчение относно дълговете, от което Гърция се нуждае отчаяно. И двете страни обявяват победа и кризата стихва, поне засега.

На този етап обаче, пречките по споразумението са повече политически, отколкото икономически. Дали Ципрас ще се съгласи да прескочи някоя от своите "червени линии" и да се съгласи на данъчните и пенсионни промени? И дали Европейският съюз, вместо да рискува да окуражи радикалите в Испания, Португалия и други страни, реши да прекрати гръцката безизходица?

Ще разберем отговорите в следващите дни.