Идва ли нов световен ред?

Автор: Виктор Хенсън, историк от Станфордския университет, в. "Вашингтон таймс"

Адолф Хитлер започна Втората световна война с нападение срещу Полша на 1 септември 1939 г. Нацистка Германия се раздвижи, едва след като ремилитаризира Ренания, анексира Австрия и демонтира Чехословакия.

Преди избухването на войната третият райх на Хитлер вече беше създал най-голямата германоговореща нация в историята на Европа.

Преди атаката срещу Пърл Харбър правителството на императорска Япония преначерта картата на Азия и Тихия океан. Япония окупира или анексира Индокитай, Корея, Манджурия и Тайван, в допълнение отцепи и китайското крайбрежие. Атаките срещу Хавай, Филипините, Хонконг, Малайзия и Индонезия бяха просто продължение през 1941 г. продължаващата вече над десетилетие японска агресия.

Фашистка Италия вече беше преработила картата на Средиземноморието по подобие на древен Рим при избухването на Втората световна война. Водачът Бенито Мусолини беше анексирал това, което днес представляват Етиопия, Албания и по-голямата част от Либия. Той обещаваше на италианците, че Средиземно море скоро ще стане иmare nostrum, "нашето море".

Всичките тези хегемонии се появиха без да предизвикат световна война. Ако Хитлер, Мусолини и японците бяха успели да задоволят и консолидират своите успехи, нямаше доказателство, че уморените западни демокрации въобще щяха да ги спрат.

Съвременният свят започва да напомня на този от 30-те години на миналия век и картите отново трябва да бъдат преправяни. "Ислямска държава" планира да превземе Багдад и да го направи столица на радикалния сунитски халифат от това, което е останало от Сирия и Ирак. Неговият враг, теоретично Иран, иска да изгради своя шиитска империя. Чрез свои пълномощници Техеран днес управлява ефективно голяма част от Ирак, Ливан, Сирия и Йемен. Когато Иран се сдобие с ядрена бомба, той ще призове шиитските малцинства да свалят сунитските монархии в богатите, изнасящи петрол държави в Персийския залив.

Руският президент Владимир Путин смята, че може да възстанови империята на царете и на бившя Съветски съюз. Американската дипломация на "изчистване" даде зелена светлина на неговото анексиране на Крим и неговата окупация на територии в Украйна. Ако Путин беше поискал да погълне Естония или други прибалтийски републики, НАТО вероятно нямаше да го спре.

Ужасена Източна Европа, която до неотдавна беше част от стария Варшавски пакт на Съветите, вече прави необходимите политически отстъпки с надеждата непредвидимият Путин да я остави намира.

Китай извънредно много увеличава стратегическите си ВВС и ВМС – и напомня на своите съседи от Южна Корея до Австралия за новото си военно влияние. Пекин наскоро подхвана различни териториални спорове с Япония, Малайзия, Филипините, Тайван и виетнам. Като умен вариант за контролиране на ключови морски пътища и богати на петрол райони в Южно Китайско море, китайците градят нови военни бази с превръщането на коралови рифове в острови от пясък.

Днес 1935 или 2015 е?

Доста преди Втората световна война Великобритания и Франция позволиха на Хитлер, Мусолини и японците да придобият каквото са пожелали. Западноевропейските демокрации бяха ужасени от конфронтацията и затънали в икономически кризи. Те имаха да се грижат за свои собствени отдавнашни империи.

Съединените щати – борейки се с Голямата депресия, раздорите около Новата сделка и поради горчивината от предишната си намеса в Първата световна война и провала да постигнат стабилност в Европа – също стояха тихо.

Нищо не се е променило 75 г. по-късно. Западна Европа е ужасена от Путин и е разоръжена в голямата си част. Европейският съюз е залят от дългове.

Междувременно Япония започна да се превъоръжава и напразно се мъчи да изгради общ антикитайски фронт с Филипините, Тайван и Южна Корея.

Както и през 30-те години на миналия век изолационистки Съединени щати отново гледат новата карта , разгръщаща се в кулоарите. Президентът Обама предполага, че американците са уморени от Близкия изток и искат да бъдат оставени намира. Афганистан е кошмар. Ирак се срути, след като администрацията изтегли всички американски войски. Бомбардирането на Либия се оказа бедствие.

През 1945 г., след като около 60 млн. души загинаха във Втората световна война, западните демокрации се самообвиняваха за създаването на възможност за фашистки империи. Това тъжно, но по-мъдро поколение ни научи на два урока: малките саможертви днес могат да предотвратят по-късно катастрофа, и развиващи се диктаторски режими никога не се отказват от участие в геостратегически покер. Ако сегашните насоки продължават, то повторно формиращият се Близък изток ще бъде в списъка на радикалните ислямски империи – халифата Ислямска държава и новата персийска империя. Китай ще контролира по-голямата част от Тихия океан и ще взима решенията за политика и търговия западно от Хавай и южно и западно от Индия. Държавите, клиенти на новата руска империя ще граничат с централна Европа и ще бъдат под постоянен натиск да напуснат ЕС, НАТО или и двата съюза.

Как ще свърши всичко това? Има две възможности.

Америка и нейните съюзници могат да се разбудят отново, постепенно да възстановят сдържането и да установят отново следвоенния ред без световна война.

Или пък САЩ няма да се притеснят – поне не преди новото поколение диктатори не ни притесни у дома.

Източник: БГНЕС