Ако Гърция фалира...

Коментарът част от проучване на професор Джефри М. Чуайърот, проф. Андрю Уолтър и докторант Коен Симпсън и е публикуван в greekreporter.com. Превод: Веселина Стефанова

Как би се отразил на политиката в Европа един самостоятелен фалит на Гърция? Правителствата в Ирландия, Португалия и Испания предпочитат да изострят преговорите си с воденото от СИРИЗА правителство, отчасти и заради тревога, че приемането изискванията на гърците може да засили радикалните партии в техните страни.

Със сигурност, един фалит в Гърция може да насочи гласоподавателите от други страни да видят в това възможност за насочване ресурсите от добре-подкованите чужди кредитори към изнемогващия публичен сектор с работници, пенсионери, социално слаби и безработни. Все пак, по-вероятно е гръцкият фалит да заздрави подкрепата на гласоподавателя в Южна Европа към настоящата политика, отколкото да ускори нови вълна на банкрути. Това би довело дори до стабилизиране на еврото.

Исторически погледнато, правителствата, които са избирали фалита, са били подложени на много по-висок риск от просто падане на правителството - най-вече заради неочакваните остри икономически обрати, които обикновено следват фалита. Като се има предвид този висок риск, правителствата с демокрация обичайно правят всичко възможно, за да го избегнат, заради което тактиката с висок залог от преговорите на Гърция е толкова шокираща за много анализатори.

От 1870-та година насам средният брой години между фалитите сред демокрациите, които са фалирали поне веднъж, е 42 години (Забележка: това е изчислено по показателя на фалита от "Този път е различно: Осем века на финансова глупост" от Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф (2009)).

Затова за избирателите държавният фалит е преживяване веднъж в живота, а мнозина няма никога да го преживеят. Сравнете това с опита на избирателя от стандартните икономически рецесии, които се случват на около всеки пет години от 1870-та насам в развитите икономики. 

Основната причина, поради която гръцкият фалит може да заздрави подкрепата към правителствата в другите страни, идва от тяхната неопитност по отношение на фалита. Според психолозите хората запомнят основно редки наситени моменти. Те също така са по-чувствителни към цените, отколкото към потенциалните ползи при политическата промяна.

Един фалит в Гърция и неговите последствия биха се следели внимателно от всички други европейски страни. Избирателите навсякъде ще са силно повлияни да наблюдават съпътстващия хаос и икономическа разруха в Гърция като много свързани със ситуацията в тяхната страна. Някои от избирателите пък ще виждат как доброто поведение в страната им продължава, като полезно и привлекателно последствие от икономическия дисбаланс на Гърция.

Нашето проучване е фокусирано върху емпиричната важност на този ефект на "мрежата". От 1870-та година насам, правителствата, които са избрали фалит пред частни чуждестранни кредитори, е по-вероятно да изгубят изборите, при положение, че значителен брой от техните партньори също са фалирали. В крайна сметка излиза, че избирателите наказват своите правителства далеч по-сурово, когато са свидетели на фалит в очевидно близки страни.

Затова вместо да разчупва едно обществено табу, гръцкият фалит най-вероятно ще подсили притесненията на избирателя в Южна Европа, където подобни политики са съпътствани от неприемливо високи цени.

Има доказателства, че културните фактори играят голяма роля. Излиза, че избирателите стават по-предпазливи, отколкото неразумни, при положение, че в съседство има екстремен икономически хаос. Всичко това показва, че гръцкият фалит и възможен "Грексит" (излизане на Гърция от Еврозоната - бел. прев.) най-вероятно ще намали, вместо да повиши политическите предположения за другите европейски правителства да ги последват, напук на очакванията на много анализатори и политически лидери.