Референдумът в Гърция – прозрачен опит да се избегне отговорност

От последния епизод на драмата, кризата в Гърция ескалира още повече. Преговорите между правителството и неговите кредитори се провалиха през уикенда, а от това последваха банкови ограничения.

Следващата стъпка е правителството да издава "IOUs", т.е. документ за признаване на дълг при изплащане на заплати и пенсии. Страната е на хлъзгав наклон към излизане от еврото.

Много от нас се съмняваха, че ще се стигне до това. По-специално, аз се съмнявах, че ще се стигне до това. Преди близо десетилетие анализирах сценарии за това какво ще стане, ако една страна да напусне еврозоната. Стигнах до извода, че това е твърде малко вероятно да се случи. Вероятността за Grexit или всеки "Otherexit" е пренебрежимо малка. Моят приятел и колега от колежа "Бъркли" Брад Делонг постоянно ни напомняше да съпоставяме нашите виждания с пазара. Е, къде тогава се объркаха предсказанията?

Защо излизането от еврото не се проумя?

Моят анализ се основава на сравнение на икономическите разходи и ползи от това дадена страна да напусне еврото. Стигнах до извода, че разходите ще са много тежки.

Повишаването на възможността за излизане от еврозоната ще възпламени банкова система в държавата. Властите ще бъдат принудени да "сложат кепенците" на финансовата система. Икономическата активност ще бъде в пълен застой. Внезапните загуби няма да ударят само спестяванията, но и петрола, лекарствата, храните, а гневните граждани ще излязат на улицата.

Всички последващи обезщетения ще бъдат разочароващо малки.

Печатането на пари от страна на правителството за финансиране на разходите, ще ускори инфлацията и всяко подобряване на конкурентоспособността на износа, дължащо се на обезценяването на националната валута, ще се окаже краткотрайно. Привличането на повече туристи няма да е лесно на фона на политическите вълнения.

Какво се обърка?

Как Гърция се оказа в тази каша? Някои казват, че сривът в банковата система така или иначе се дължи на дълбоката депресия, в която е потънала гръцката икономика. Но това, което е забележително е как така банковият срив е все още е напълно управляем, а гръцкото правителство свиква референдум относно условията на кредиторите, преговорите се провалят и излизането става реална възможност.

Необслужваните кредити - тези, които са в неизпълнение или близо до него, стават все повече, а банките имат нужната ликвидност. Европейската централна банка подкрепяше гръцката банкова система с покачване на спешната ликвидност (ELA) до края на юни. Но когато Гърция блокира преговорите с новината за референдум, ЕЦБ спря да увеличава ELA.

Това са икономическите аргументи. Но за вижданията за пазара, не трябва да се подценява и ролята на политиката. По-специално аз подцених степента на политическата некомпетентност - не само от страна на гръцкото правителство, но още повече от страна на нейните кредитори.

През януари СИРИЗА спечели с платформа, отричаща още съкращения и увеличаване на данъците, но подкрепяща оставането в еврозоната. Правителството трябваше да очаква, че ще е необходим някакъв компромис, за да остане в този кръг. В този смисъл реализацията е странно закъсняла. И премиерът Алексис Ципрас, и неговото правителство би трябвало да имат смелост за своите убеждения. Ако той не желаеше да приеме окончателното предложение на кредиторите, трябваше да заяви отказа си, чисто и просто. Ако той предпочиташе да продължи преговори, то тогава трябваше да "продължи преговорите". Решението да се свика референдум носи на Гърция само повишена несигурност. Това беше прозрачен опит да се избегне отговорност. Това бе действие на лидер, по-заинтересован да запази мястото си, отколкото да минимализира негативите на страната си от кризата.

Трудната поука

Все пак тази некомпетентност бледнее в сравнение с тази на ЕК, ЕЦБ и МВФ. Трите институции се противопоставиха на преструктуриране на дълга през 2010 г., когато кризата все още можеше да бъде разрешена на по-ниска цена. Те продължиха да се противопоставят и през 2015 г., когато идеята за съкращения беше отречена от г-н Ципрас и компания. Цената щеше да е малка. Вместо това те се преструваха, че гръцкият дълг би могъл да бъде изплатен, макар и трудно.

Кредиторите първо изчислиха размера на първичните бюджетни излишъци, които Гърция ще трябва да изпълни, за да изплати хипотетично дълга. След това изискаха от правителството да увеличи данъците и да намали разходите в достатъчна степен, за да създаде тези излишъци.

Те не обърнаха внимание на факта, че по този начин, те изпращат страната в още по-дълбока депресия. Чрез привилегироване на собствените си баланси, те отнеха на гръцкото правителство изхода, който заслужаваше.

Изводът е ясен. Никога не подценявайте способността на политиците да вземат грешното решение. Аз ще се опитам да си спомня това следващия път.

Автор на статията, публикувана в "Бизнес инсайдър", е Бари Ейчънгрийн, икономист и професор от Университета Бъркли, Калифорния. Източник: БГНЕС