Калфин: Промените в Кодекса целят по-високи пенсии в бъдеще

Промените в Кодекса за социалното осигуряване целят увеличаване на пенсиите в бъдеще и устойчивост на пенсионната система, за да може пенсионерите да имат адекватен доход. Това заяви вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин по повод разглеждането на предложения от него проектозакон.

Калфин защити пакета от социални мерки, които предвиждат плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране.

"Ние виждаме, че българското население застарява, че след години ще има доста повече пенсионери и доста по-малко хора, които произвеждат БВП. Всеки, който се занимава професионално с тази тема, знае много добре, че запазването на сегашното положение гарантира катастрофа с пенсиите в бъдеще", смята той.

Министърът изтъкна недостига в Националния осигурителен институт, както и че пакетът е подкрепен от социалните партньори: синдикати и работодатели. Според него плавната промяна на възрастта няма да се усети от хората, като мъжете, родени през 1964 г., ще са първите, които ще се пенсионират на 65, а жените, родени през 1972 г., ще са първите, които ще се пенсионират на 65. Всички останали ще се пенсионират по-рано.
 
Според Корнелия Нинова от БСП увеличаването на възрастта означава предлагане да се замразява стажът и възрастта. "Няма как при всички експертни оценки, които направих, да се пенсионираш на 65 години и да имаш 40 години стаж. За прехода от 25 години много хора от това поколение работиха в сивия сектор. Това, което предлагате, означава на 25 да започнеш работа и до 65 да не си имал нито един пропуснат ден осигурителен стаж. Това практически е невъзможно. С това повишаване на стажа и възрастта обричате много хора, и то от това поколение, върху което се направиха всички експерименти, да не може никога да отговори на условията за пенсиониране", посочи Нинова.

Пенсионната реформа на Ивайло Калфин предвижда плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените до достигане на 65 години и за двата пола към 2037 г. за масовата трета категория труд. Предвижда се стажът за пенсиониране също да се увеличава с по 2 месеца годишно до достигането на 40 години за мъжете и 37 години за жените към 2027 г.

За лицата, които нямат изискуемия осигурителен стаж, който е не по-малко от 15 години действителен такъв, се предлага също плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране, която да достигне през 2029 г. 67 години. Предлага се създаване на нова разпоредба за уреждане на възможността за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лица с изискуем осигурителен стаж и недостиг на възраст до 12 месеца. Пенсията се намалява с 0,4 % за всеки недостигащ месец и е пожизнена.

Възрастта за пенсиониране на упражняващите първа и втора категория труд също плавно ще се увеличава до достигане на 55 години за първа категория и 60 години за втора. В момента работещите първа категория труд мъже се пенсионират на 52 години и 8 месеца, а жените – на 47 години и 8 месеца.

Запазват се възможностите за по-ранно пенсиониране на работещите първа категория труд – на 45 години при 10 години стаж в случай на съкращения от предприятието.

От 1 януари 2016 г. се предлага въвеждане на възраст за пенсиониране на работещите в сектор "Отбрана и сигурност", като възрастта следва да е 52 години и 10 месеца. Предлага се плавно увеличаване на възрастта до достигане на 55-годишна възраст. Срещу тази реформа има остра съпротива от страна на синдикатите и служителите в МВР.

Предвижда се увеличение на осигуровката за пенсия с по един процентен пункт съответно през 2017 и 2018 година. В момента вноската за фонд "Пенсии" е 17,8%, което означава, че през съответните години тя ще нарасне съответно на 18,8% и 19,8%. Според изчисленията на Ивайло Калфин и екипа му резултатът от повишената вноска като допълнителни приходи за фонд "Пенсии" в Държавното обществено осигуряване ще бъде в размер на 234,9 млн. лева за 2017 година и 481,4 млн. лева за 2018 година. За да не се допусне нарастване на общата данъчно-осигурителна тежест се отменя предвиденото увеличаване на осигурителната вноска в универсален пенсионен фонд от 5% на 7%, която трябваше да влезе в сила от 2017 година.

С промените на социалното министерство се предвижда доизграждане на промените в тристълбовия модел на осигуряване и въвеждането на възможност за избор дали да се осигуряваме както досега - в универсален пенсионен фонд и в държавното обществено осигуряване или само в държавното обществено осигуряване. Лицата родени след 31 декември 1959 година ще имат възможност на избор къде да отиват техните вноски, като за разлика от приетите в края на 2014 текстове, този избор няма да е еднократен. Той ще може да се прави веднъж годишно и не по-късно от 5 години преди навършване на пенсионна възраст. Натрупаните средства по индивидуалните партиди от частните фондове, които гражданинът вземе решение да прехвърли само към държавното осигуряване, ще се съхраняват в т.нар. Сребърен фонд с цел да бъде възможна обратимост на този избор.