Гърците избират между “да” и “не”

Погледите днес са вперени в Гърция, където с референдум се решава европейското бъдеще на държавата. Гърците гласуват с "да" и "не" на въпрос дали приемат условията на кредиторите.

Вчера финансовият министър Варуфакис обвини европейските институции в тероризъм. Коментарите на сънародниците му са не по-малко яростни - някои сравняват вота с избор между бавна и бърза смърт.

Избирателните секции в Гърция отвориха врати точно в 7 часа местно време. Право на глас имат 10 милиона гърци. Първите резултати се очакват още тази вечер.

Правителството на премиера Алексис Ципрас призова гласоподавателите да гласуват срещу предложенията, На многохилядни митинги опозицията издигна противоположни лозунги с предупреждение, че отказът би изхвърлил страната от еврозоната.

В банкоматите до късно снощи се виеха опашки, свидетелстват кореспонденции от гръцката столица. Мнозина са били разочаровани, че не могат да изтеглят дори разрешените 60-те евро заради липса на банкноти от по 10 и 20 евро. Обстановката допълнително се нажежава от слухове, че другата седмица могат да бъдат обложени с 30% данък  влоговете.

Хронологията на пропадането

Едва ли има анализатори, които да не са съгласни, че Атина не е била готова да приеме еврото като валута,сочи в анализ на гръцката криза Нова тв.

В периода след влизането в Еврозоната гърците консумираха повече, отколкото произвеждаха. Американската финансова криза и фалитът на Лемън Брадърс ускори краха на Гърция, а южната ни съседка се оказа една от първите европейски страни, която затъна в икономическа и финансова криза. В резултат на това гръцката банкова система започва да изпитва остра липса на ликвидност, а страната изпада в рецесия през 2009 г.

Същата година на власт идва Георгиос Папандреу от ПАСОК и разкрива, че предишното управление на Нова демокрация умишлено е прикривало реалния размер на публичния дефицит. За периода от 2004 и 2009 г. във и без това раздутия държавен сектор са били наети 75 хиляди нови служители, а пенсиите са увеличени с 30%. За да се справи с тежката ситуация, правителството на Папандреу предприема болезнен план за строги икономии.

След месеци на преговори през май 2010 г. ЕС, МВФ и Гърция постигат съгласие за спасителен план на стойност 110 млрд. евро за срок от три години. Именно по този повод се създава и Европейският фонд за финансова стабилност. В замяна на международната помощ правителството на Папандреу предприема план за икономии на стойност 30 млрд. евро. Следва период на различни траншове от помощта в замяна на нови драстични мерки, налагани от кредиторите. Сред тях са намаляване на пенсиите, съкращаване на служителите в държавната администрация и увеличаване на данъците.

През ноември 2011 г. премиерът Папандреу изненадващо обявява референдум за споразумението, което предлага изтриване на част от дълга на страната в замяна на засилен контрол върху бюджетната политика от страна на Тройката. Подложен на критика от страна на международните партньори, но и в собствената си партия, премиерът отменя референдума и се съгласява да подаде оставка, като се създава правителство на националното съгласие. Министър-председател става Лукас Пападемос, бивш шеф на гръцката национална банка. На свой ред и той предприема план за строги икономии, за да запълни огромните дупки в бюджета. Европейските кредитори пък одобряват втория спасителен план на стойност 237 млрд евро.

През юни 2012 г., или три години след като оставя страната на ръба на фалита, Нова демокрация се завръща във властта след победа на парламентарните избори. Новият премиер Андонис Самарас съставя коалиционно правителство със социалистите от ПАСОК и малката лява партия Димар. Самарас продължава сътрудничеството с международните кредитори и обещава, че през 2014 г. Гърция ще стане нормална страна. Следва поредица от болезнени мерки за икономии срещу нови спасителни траншове.

През януари 2015 г. настъпва може би най-радикалната промяна от началото на гръцката криза. Лявата радикална коалиция Сириза идва и печели предсрочните избори с обещанието да сложи край на строгите мерки налагани от Тройката кредитори. Министър-председателят Алексис Ципрас започва период на противопоставяне с европейските партньори и МВФ, за да издейства облекчаване на строгите мерки.  В крайна сметка на 30 юни изтече действието на европейската програма за помощ за Гърция, без да бъде договорено ново удължаване. Атина не плати и дължимата вноска към МВФ, с което на практика изпадна в неплатежоспособност.