Брюксел препоръча стрес тестове на банките у нас до края на годината

Съветът на ЕС прие днес препоръки към България по националната програма за реформи за 2015 година. В текста се съдържат пет препоръки, една от които е до декември нашата страна да извърши независим анализ на качеството на активите в цялата банкова система.

Останалите препоръки са за подобряване на данъчната събираемост, на ефективността на разходите в системата на здравеопазването, на училищното образование, по-специално на участието на децата в неравностойно положение, особено на ромите, като подобри достъпа до качествено образование в началните класове.

Наблюдатели отбелязват, че стрес тестовете на банките бяха първоначално планирани от финансовия министър Владислав Горанов за есента на тази година и впоследствие изместени за края на 2016 година по настояване на самите финансови институции, подкрепени от бюджетната комисия в парламента и от Асоциацията на банките в България.

Днес при встъпването си в длъжност новият управител на БНБ Димитър Радев също спомена края на 2016 г. като срок за окончателно приключване на стрес тестовете.

В приетия днес документ е посочено, че сътресенията в българския банков сектор от лятото на 2014 г. разкриха институционални и надзорни недостатъци. Това подкопа доверието в банковия надзор, което на свой ред породи съмнения за стабилността на други части на финансовия сектор, пише в анализа на Съвета на ЕС. Според документа изплащането на гарантираните влогове в КТБ, възлизащи на около 4.4 на сто от българския брутен вътрешен продукт (БВП), е станало със значително закъснение.

Препоръчва се до декември да бъде извършен независим анализ на качеството на активите в цялата банкова система у нас, както и банковата система да бъде подложена на възходящо (отдолу нагоре) изпитание за устойчивост, в тясно сътрудничество с европейските органи.

България следва да извърши преглед и на портфейлите на пенсионните фондове и застрахователните дружества.

Нашата страна следва да преразгледа и подсили надзора в банковия и небанковия финансов сектор, включително чрез укрепване на разпоредбите за обезпечаването на влоговете и оздравяване на банките. България трябва да подобри корпоративното управление сред финансовите посредници, включително чрез преодоляване на опасността от концентрация и "експозициите към свързани лица".

С цел страната да избегне структурното влошаване на обществените финанси препоръката е да постигне през следващата година промяна с 0.5 на сто от БВП. България следва да предприеме решителни мерки за подобряване на събирането на данъците и за справяне със сенчестата икономика въз основа на цялостен анализ на опасностите и оценка на предприетите по-рано мерки.

България следва да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването, особено чрез преразглеждане на ценообразуването на здравните грижи и укрепването на извънболничната помощ и първичната медицинска помощ.

Препоръчва се България да приеме промени в закона за училищното образование и да увеличи участието в образователната система на децата в неравностойно положение, особено на ромите, като подобри достъпа до качествено образование в началните класове.

В документа се отчита, че сътресенията във финансовия сектор у нас от миналата година са породили загриженост за банкови практики в частта от системата, принадлежаща на местни акционери. Според анализа тези практики могат да доведат до значителни последици за финансовия сектор и за цялостната макроикономическа стабилност. Все още отрицателната, макар и подобряваща се, външна позиция, свръхзадлъжнялостта на предприятията и слабото съобразяване на пазара на труда остават макроикономически заплахи и заслужават особено внимание, се допълва в документа.

Публичните финанси

Съветът на ЕС отчита, че в програмата си за тази година правителството възнамерява да намали постепенно дефицита до 1.3 на сто от БВП през 2018 година. Очаква се съотношението държавен дълг/БВП да нарасне и през 2018 г. да достигне почти 31 на сто от БВП.

Макроикономическият сценарий, на който се основават бюджетните прогнози, е реалистичен. Въпреки това мерките в помощ на планираните цели за дефицита от 2016 г. нататък не са достатъчно конкретни. Въз основа на прогнозата на ЕК от пролетта на 2015 г. се предвижда растежът на нетните разходи да спази целевия показател през настоящата година.

Предвид влошаването на структурното салдо (1.7 на сто от БВП през 2014 година), съществува опасност от известно отклонение от изискването през периода 2014-2015 година, а през 2016 г. има опасност от значително отклонение, тъй като растежът на нетните разходи превишава целевия показател с 0.9 на сто от БВП, заключава Съветът. Изразено е мнение, че съществува опасност България да не спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

Допълва се, че спазването на данъчното законодателство остава основно предизвикателство за България. Необходима е цялостна стратегия за спазване на данъчното законодателство, основана на подробен анализ на опасностите, цялостна оценка на въздействието на вече предприетите мерки и тясно сътрудничество между всички органи, участващи в събирането на данъци, заявява Съветът на ЕС.

Българското здравеопазване е изправено пред важни предизвикателства, сред които слабите здравни резултати, ниската степен на финансиране и сериозните проблеми, свързани с ефективността на използването на ресурсите. Очакваната продължителност на живота в България е значително под средната за ЕС, а очакваната продължителност на живота при раждане е сред най-ниските в Общността. НЗОК е договорно задължена да плаща на болниците за лечение по предварително определени цени, което насърчава болниците да предоставят ненужни медицински грижи. Липсва ясен план за приложението на приетата национална здравна стратегия, се посочва в доклада.

Съветът на ЕС коментира, че отговорните служби по заетостта работят без връзка помежду си и това представлява голямо предизвикателство за предоставянето на обезщетения и услуги за безработните и неактивните хора. Координацията между службите по заетостта и дирекциите за социално подпомагане не е насочена към ефективно прилагане на мерките, предназначени да подкрепят най-уязвимите. По-голямата част от безработицата в България е дългосрочна, което показва, че тя е по-скоро структурна, отколкото циклична. Липсват ясни насоки за определянето на минималната работна заплата. Делът на хората, изпитващи материални лишения в България, е сред най-високите в ЕС, се отчита в доклада.

Ниското качество на образователната система у нас и ограничената полза от нея за пазара на труда възпрепятстват предлагането на подходящо обучена работна ръка за икономиката. След години забавяне България все още не е променила закона за училищното образование, а изпълнението на стратегията за преждевременното напускане на училище е все още на ранен етап, гласи оценката.

През 2013 г. 1.2 милиона български пенсионери са получавали пенсия под прага на бедността в у нас. Основните причини за ниските равнища на пенсионните права са ранното пенсиониране и кратките периоди на пенсионно осигуряване. Целесъобразно е България да ограничи допълнително растежа на разходите, свързани със застаряването, с което да допринесе за дългосрочната устойчивост на обществените финанси, включително с осъществяването на сериозни пенсионни реформи, препоръчва Съветът на ЕС.

Ключова част от създаването на благоприятна за инвеститорите бизнес среда е наличието на независима, висококачествена и ефикасна съдебна система, и на ефективни механизми за борба с корупцията. Сред основните предизвикателства в тази област са липсата на цялостна координация, институционалните недостатъци и слабите резултати в постановяването на окончателни решения от съда, пише в документа.

По повод приетите стратегии за реформа на обществената администрация и за въвеждането на електронно управление се препоръчват силни политически насоки за тяхното прилагане. Въпреки положените усилия, качеството на обществените услуги в България остава ниско. Недостатъчното развитие на електронното управление ограничава усилията за увеличаване на прозрачността и за намаляване на административната тежест. Особен проблем са процедурите за обществените поръчки, които са възпрепятствани от често променящата се нормативна уредба и недостатъчния "административен капацитет", е записано в документа