Голямата базилика в Плиска е българският Партенон и Колизеум

Голямата базилика в първата българска столица Плиска, за чиято реставрация правителството на Борисов отпусна 500 000 лв., а Националният исторически музей организира кампания за набиране на средства (необходими са общо 8 милиона лева), често е оприличавана във форумите като „Българският Партенон” или „Българският Колизеум”, коментира директорът на Националния исторически музей.

"Да, Голямата базилика е най-голямата сграда, построена от древните българи, така, както Партенона и Колизеума са най-големите сгради, построени съответно от древните гърци и римляни. Но Партенона е по-малък (59 метра дълъг) от Голямата базилика (102.5 метра), а Колизеума е сграда, осквернена с кръвта на десетки хиляди християни, загинали мъченически на арената – посечени с мечове или разкъсани от диви зверове. Докато Голямата базилика и манастирът около нея е пръскал духовна светлина за българския народ и за други народи. В нея са написани богослужебните книги, с които са покръстени Русия, Сърбия, Черна гора, Молдова и Румъния", уточни Димитров.

В изпълнение на програмата за реставрация, в четвъртък завърши заснемането на Базиликата от екип от инженери и геодезисти. Любопитни са и снимките, извършени от тъй модните напоследък дронове.

С писмо до Божидар Димитров, изпълнителният директор на КРИБ Евгени Иванов е заявил, че на заседание на 18 юни т. г. управителният съвет е решил най-мощната организация на индустриалците в България да подкрепи финансово реставрацията на българския Партенон. Подобни намерения има и Камарата на строителите.

Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“.

Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.