Социална бомба ли е вдигането на акциза за оцветените горива

Правителството залага бомба с проекта за промени в Закона за акцизите, с които се вдигат драстично ставките върху горивата за отоплание от началото на следващата година. Сега тези горива се облагат със символичен акциз, като се търси социален ефект - да се намалят разходите на болници, училища, детски градини и граждани, които използват такива горива за отопление.

Ставката за автогазьола например е 645 лв. на 1000 литра, а газьолът за отопление се облага само с 50 лева акциз. Приблизително подобна е ситуацията и с керосина и други горива, които освен за транспортни нужди могат да се използват и като гориво в отоплителните котли. Разлика в качествата на тези горива няма, единственото, което ги отличава е, че газьолът за отопление задължително се оцветява. И, както е обичайно у нас, веднага бяха изобретени начини за обезцветяване и продаване на горивото на потребителите с пълната ставка, но в НАП се отчита минималният акциз. От което бюджетът понася значителни загуби.

Според проекта ставката за газьола и керосина трябва да скочи от 50 на 645 лв. на 1000 литра, за тежкото гориво - от 50 лв. на 400 лв. на 1000 кг, за втечнения нефтен газ - от 0 лв. на 340 лв. за 1000 кг. Според финансовото министерство, ако акцизите на горивата за отопление и за автомобилите се изравнят, подмяната ще се обезсмисли и търговците ще спрат с измамите.

И намалението на акциза по социални причини, и вдигането му по бюджетни съображения имат своите привърженици и противници. В своя публикация в. "Сега" излага няколко аргумента против подготвяното драстично вдигане на ставките.  При газьола и керосина става дума за близо 13 пъти увеличение.

Това би било тежък финансов удар за всички граждани, болници, училища, детски градини, които използват такива горива за отопление. Близо 1/3 от училищата у нас, които ползват нафта за отопление, ще трябва да посрещнат по-високи разходи. В регистъра на обществените поръчки в момента има обявена поръчка от СОУ за доставка на 240 000 литра за три отоплителни сезона. Сметките показва, че при сегашните ставки училището ще трябва да плати 12 000 лв. за акциз, а след ръста - 154 800 лв. Здравеопазването също ще пострада от поскъпването, защото част от болниците се отопляват на нафта, се сочи в публикацията.

Освен това вдигането на данъци винаги води до стимулиране на контрабандата.  С подобно увеличение България ще надхвърли в пъти минималните нива, определени от Брюксел, и ще изпревари далеч по-богати държави. В момента минималната ставка за акциза върху газьола в ЕС е 21 евро на 1000 литра, като със своите 50 лв. на 1000 л България е почти на минимума. С предложения от Министерството на финансите ръст акцизът ще стане близо 330 евро на 1000 литра. За сравнение акцизът върху газьола за отопление в Полша е 55.48 евро, в Австрия - 128 евро, във Великобритания - 129.59 евро на 1000 литра. При такива ставки бедната България ще се нареди сред държавите в ЕС с най-високи акцизи, а неплащането им ще стане особено изгодно за контрабандистите, коментира медията.

Подчертано е също, че финансовото министерство не е представилок по-детайлна оценка на ефекта от евентуално вдигане на ставките. Не е ясно нито колко домакинства и институции ще засегнат промените, нито какъв ще е ефектът върху приходите в бюджета.

Очаквано, този анализ разсърди премиера Бойко Борисов, който от няколко дни се промотира като лице на акцията срещу измамите с в бензиностанциите. Той заяви, че правителството "не готвело бомба с горивото за отопление". Според него бил налаган страх.

"За каква бомба? Става въпрос за тези, които бягат пред вятъра за оцветеното гориво, защото знаят, че това го подготвяме, ако продължим да управляваме. Много врагове вече си създадохме. Това оцветено гориво какво е всъщност? То е една официална дадена от държавата толерантност за едни хора да се явяват посредници. Искам да кажа на хората, че действително ще има бомба за тези, които взимат оцветени горива, търгуват ги, държавата плаща за тях и след това тези горива ги намираме къде ли не", коментира Борисов по Нова телевизия.

„След това се оказва, че дори и горивата във ведомствата са по-скъпи от тези на бензиностанцията. Между ведомството и производителя стои посредника. Е, защо са тогава оцветени? На кого вършат работа?", попита премиерът. По думите му големите вериги мълчат, защото знаят, че правителството знае повече, отколкото си мислят.

„Не може ли държавата да се договори с производителя на много под цените на бензиностанциите да получава гориво. Защо ни е този посредник? Как посредникът за детската градина ще се договори за по-евтино гориво? На базата на какво? Най-вероятно ще е контрабандно, а държавата така или иначе го плаща", посочи още премиерът Бойко Борисов.

Той обясни, че след като държавата е приела да плаща и да има по-малко приходи от тази дейност, за сметка на училища, детски градини и ведомства, се оказва, че разликата е при посредника, а цената на горивата пак е същата или по-висока.

Акцизът ще се вдигне и ще се изравни с този на останалите горива, държавата ще прибира повече акциз и ДДС, а после ще продава горивото за отопление с отстъпки на детски градини, училища, МВР, армията и социално слабите. "Има три заглавия, които вещаят бомби и заплахи, а единствените ни намерения са да си съберем парите", заяви премиерът.

По думите на Борисов резултатът от проверките на бензиностанциите за сумите, които не са влезли в държавата по различните пътища и колко са ощетени потребителите, е принципен въпрос и по-важно е да се направи така, че нормалният марж на печалбите на бензиностанциите, като при всеки частен бизнес, да бъде в нормите, в които са и печалбите на бензиностанциите в Европа.

Началникът на Агенция „Митници" Ваньо Танов от своя страна допълни, че до момента не са правени изчисления колко са сумите, които не са влезли в държавата и конкретните изчисления ще бъдат направени от НАП. Той заподозря по-големите бензиностанции в картелни споразумения.

„Горивата, които излизат от основната рафинерия в България са на стойност 92 стотинки, тези, които са внос от страни от ЕС, са малко по-ниски цени от порядъка на 85-90 стотинки. Като прибавим например газьол, но който акцизът е 64 стотинки, стават 154 стотинки. Като сложите и 30 ст. ДДС нормалната цена с формиран акциз и ДДС е 1, 80 лв. На бензиностанциите се продава на 2,20. Този марж от 40 стотинки, понеже се придържа навсякъде, говори за някакво картелно споразумение, защото може да се печели и от обороти с по-малък марж. Но така или иначе те са се разбрали според мен да се поддържат всички едва ли са заинтересовани. Аз като съм малък и не мога да се преборя да се конкурирам с по-малката цена, в края на краищата ще продавам малки количества, но с този марж", коментира Танов.

На въпрос кога се очаква да приключат проверките на бензиностанциите и да попаднат в ръцете на прокуратурата, Бойко Борисов отговори, че те вече са предадени на прокуратурата и по всички случаи вече има досъдебни производства.

„По всички случаи има досъдебни производства, навсякъде има проверяващи прокурори. ДАНС, митниците работят заедно, вчера дори се планираха новите операции. Всичко, което сме направили сега, е анализирано, ние от два месеца го планираме", посочи Борисов. „Първо пуснах ДАНС да наблюдава движението от корабите до петролните бази, как се съхраняват тези данъчно акцизни складове. Оказа се, че държавата действително е била за бой през цялото време и за това, че чак сега започваме да проверяваме. Оказа се, че държавата няма къде да съхрани конфискуваното гориво. Няма една цистерна", заяви премиерът.

Той коментира и очакваното становище на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) дали има картелно споразумение между бензиностанциите в страната. "Ами, тя – думата на Комисията, ако не е такава, и не е видно, защото те няма как да ме убедят в противното, на есен ще се срещнем с парламентарните групи в парламента и ще мислим за смени по комисиите. Те са независими от нас, но от парламента не са", каза премиерът по БНР.

Вчераговорителят на комисията Марио Гаврилов обясни, че днес КЗК ще представи междинни данни от проверката, тъй като секторните анализи изискват повече време.

Проверките на бензиностанции са предизвикани от данните, според които през най-силните месеци, когато хората пътуват, приходите се оказват най-малки, обясни премиерът. "Всеки яде зелникът, който му се даде. Винаги търся първо вината в държавните институции", каза Борисов и добави, че държавата толерантно е подходила към всички в петролния и газовия бизнес.

"Никой не контролира бензиностанциите... Екип на прокуратурата и ДАНС анализира направените проверки. Предложени са ми куп мерки", заяви премиерът. Той смята, че големите вериги много внимателно мълчат, защото виждат, че ние знаем повече, отколкото те си мислят. "Те няма къде да ходят, за да не приветстват мерките. 20 години са го правили", добави премиерът.

Източник: 3Е - енергетика, екология, икономика