Славчо Нейков: За цените на тока не се протестира на улицата

Автор: Кристиан Костурков, iNews

Във вторник в София ще се проведе международната конференция "енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа", която се организира от Института за енергиен мениджмънт и Българския дипломатически институт. Във връзка с предстоящото събитие председателят на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков разговаря със сайтът iNews.

Г-н Нейков, какви проблеми ще бъдат поставени на международната конференция "Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа" и смятате ли, че там може да бъде намерено решение за тях?

Темата за енергийната сигурност и енергийната инфраструктура ще бъдат разгледани в един нов контекст и през призмата на един много по-голям реализъм. Причината е от една страна във факта, че на ниво Европейски съюз, но и на ниво международна общност, въпросите, свързани с енергийната инфраструктура, придобиват все по-актуално значение. Нека си спомним, че преди малко повече от месец, за съжаление, имаше взрив на един голям газопровод в Турция. Той се смята за част от трасето на Южния газов коридор. Т.е. когато този коридор бъде построен, този газопровод би имал практическо значение не само за България и региона на Югоизточна Европа, но и като алтернатива за доставки на газ за ЕС. От такава гледна точка международната конференция, посветена на енергийната сигурност и енергийната инфраструктура има както теоритично, така и практично значение. Тя се вписва не само в контекста на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа, който България председателства от 1 юли т.г., но също така и на последните дискусии на ниво ЕС. Както в контекста на стратегията за енергийния съюз, така и в темата за енергийна дипломация, която беше обсъждана на последното заседание на Съвета на министрите на външните работи на 20 юли т.г.

В рамките на конференцията въпросите ще бъдат обсъждани на три нива. Първото е политическо, второто е през призмата на енергийната политика, и третото е през призмата на бизнеса. В тази връзка искам да изразя нашата благодарност както към правителството, така и към нашите спонсори, за подкрепата за реализирането на тази конференция.

Какви конкретни решение ще бъдат взети, аз лично не смея да прогнозирам. А и не очаквам толкова решения. А по-скоро една откровена дискусия и поставянето на въпросите през призмата на реализма.

Но вероятно ще се появят някакви идеи.

Безспорно. Нека да припомня две обстоятелства във връзка с необходимостта от прагматичен подход. На първо място възниква въпросът за това, че темата за енергийната сигурност и тази при енергийната инфраструктура вече надскочи националните измерения и се явява все повече и повече въпрос на регионалното и европейското сътрудничество. В тази връзка допреди 3-4 години в рамките на диалога ЕС-Русия имаше и конкретна рамка за ранно оповестяване при кризисни ситуации. Сега, заради така стеклите се взаимоотношения между двете страни, тази тема е малко позабравена, но тя трябва да бъде възстановена. Защото Русия има много силно значение за снабдяването с енергийни ресурси специално за Югоизточна Европа. Аз поставям този фактор извън политическите коментари. Просто това е една реалност, която касае не само темата за природния газ, но също и петрола и ядрената енергетика.

Безспорно е необходимо този тип отношения да бъдат преоценени. На ниво законодателство, нека припомним, че в рамките на ЕС съществува енергийно законодателство, което е свързано с опазването на енергийната инфраструктура, но то трябва да бъде преразгледано и при необходимост – да бъде актуализирано. Ето това са някои от конкретните идеи, които биха могли да бъдат обсъдени в рамките на конференцията. Разбира се и въпросът за сътрудничеството на ниво бизнес винаги е актуален, така че той също ще бъде разгледан.

В рамките на Югоизточна Европа, всички страни, дори и тези, които не членуват в ЕС, по линия на т.нар. енергийна общност, споделят общите приоритети и цели на ЕС, но всички страни от региона имат индивидуални проблеми. И от такава гледна точка изискването за реалистичен и обективен подход към темата се налага от само себе си. Хубавото е, че България, като член на ЕС и като страна с важна роля както за транзита на газ, така и за производството на електроенергия, има своята водеща роля и може да поеме инициатива, включително и в рамките на председателството на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, за търсене на оперативни стъпки за решаване на общите проблеми.

А в тази връзка как се вписва България в европейската енергийна политика и в енергийната система на общността?

България е средно голяма страна в контекста на ЕС, но в Югоизточна Европа страната ни има изключително голяма роля в сферата на енергетиката. От една страна като член на ЕС. От друга – поради съществуващите обективни взаимоотношения със съседите ни, които са се наложили през годините. Включително и от гледна точка на планираните големи инфраструктурни проекти, най-вече в областта на природния газ. Където България, поради чисто географски, а също така и политически съображения, има своето съществено място. Конкретният принос, който страната ни може да има, не е само от гледна точка на конкретни инициативи, но също така и във връзка с изграждането на инфраструктура, която ни свързва със съседите. Защото всяка такава връзка е не само двустранна връзка, но тя е част от голямата европейска картина на взаимната свързаност.

От такава гледна точка България може да играе действително голяма роля. Но за тази цел са необходими също и реформи в национален план. Необходимо е по-друго отношение към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и не на последно място актуализиране на националната енергийна стратегия.

Основателен ли е предстоящият в края на месеца пореден протест на бизнеса срещу цените на електроенергията?

Аз мисля, че ние, като общество, трябва да имаме много ясна представа за това, че от тук нататък с хода на либерализацията в енергетиката все повече и повече ще действат пазарните механизми и все по-малко, поне на теория, политическите измерения, когато става дума за цени в енергетиката. Разбира се всяка организация има право да изразява мнението си в рамките на закона. От тази гледна точка протестите нито ще бъдат първите, нито последните. Важно е обаче да е ясно за какво точно се протестира. Защото, честно казана, аз в случая малко не разбрах. От една страна се иска оставката на председателя на КЕВР. От друга се протестира против цени. И в това отношение бих искал да напомня, че регулаторът, по закон, е независим. Неговите актове подлежат на съдебен контрол. Така че, ако някой има проблеми с това по какъв начин се осъществява ценообразуването, не мисля, че улицата е мястото, където трябва да се изразява отношение в тази връзка. Уважавам правото на протест на всеки, но не мисля, че от законова гледна точка, това е стъпка, която може да доведе до решение. Решенията от страна на регулатора не трябва да се взимат под уличен натиск. Те се взимат на базата на анализи. И, когато има несъгласие в това отношение, съдът е този, който трябва да се произнесе относно законосъобразността и обосноваността на решението на КЕВР.

Цялото интервю четете в iNews.