Бежанската криза през призмата на либерализма

Бежанската криза през призмата на либерализма
A A+ A++ A

„Лесно е да бъдеш либерал, когато никой не те застрашава. Лесно е да бъдеш великодушен, когато никой не ти иска пари. Но сега в тези трудни времена, е различно. Именно в такива трудни времена е важно и решаващо е какъв е видът на лидерството. Днес, повече от всякога, имаме нужда отново от либерално лидерство“. С тези думи външният министър на Хърватия Весна Пусич бръкна в раната по време на приветствието си към участниците в международна конференция „25 години в подкрепа на свободата в България“, посветена на 25 години от началото на дейността в България на германската политическа Фондация „Фридрих Науман“.

Пусич засегна проблема с бежанците от позицията на държава, която през 90-те години е преживяла бежанска вълна. Тя изтъкна, че въпросът с бежанците е големия тест за Европа. Нейните силни думи отекнаха в аудиторията. Темата бе продължена на друг форум в София с участието на видни представители на европейските либерали.

"Бежанската криза свари Европа неподготвена, тя няма модел за решаване на етническите въпроси и за посрещане на подобни бежански вълни. Това ще принуди Европа да "завърши" нов "университет" по политика. Както са казали китайците, кризата е шанс. Това е шансът на Европа да осмисли по нов начин мултикултурната среда като естествено състояние на 21 век", каза лидерът на ДПС Лютви Местан на лидерска среща на ЛИБСЕЕН - Либералната мрежа на Югоизточна Европа, в която участва и председателят на АЛДЕ Греъм Уотсън..

"Заедно с кризисните параметри на хуманитарната катастрофа сме свидетели и на едно, макар и принудително, взаимно цивилизационно проникван, на наложен от трагични обстоятелства цивилизационно обмен", отбеляза Местан.



"В момента сме свидетели на процеси на взаимно цивилизационно и културно взаимодействие, които не могат да бъдат спрени нито с телени мрежи, нито с нови Берлински стени", продължи лидерът на ДПС.

Според Греъм Уотсън ЕС не бе подготвен и се изненада от явлението Арабска пролет, като по тази причина не реагира правилно, заяви и Уотсън. Сега Европа трябва да свърши 2 неща: да направи отчетлив план за членството на държавите от Балканите след падането на 5-годишния мораториум и ако тези страни помогнат за бежанците, те да бъдат приети за членки, посочи европейският либерал.

В по-широк план ЕС трябва да работи с Турция за стабилизация на ситуацията там, но същото не може да се каже за Русия преди да се изтегли от Украйна, се разбра от разсъжденията на Греъм Уотсън.

Затворен в себе си, ЕС е много по-нестабилен и ще бъде подложен на много повече рискове от един разширен и пъстър ЕС. Турция е буферна зона между ЕС и кризисния регион и продължаващият диалог ще бъде генератор за стабилност и за ЕС, коментира Местан.

Бежанците са шанс за Европа, защото са "нова кръв и нови идеи", смята президентът на Либералния интернационал Жули Миновес. "Не искаме да станем музей на света, нали", каза той.

„България все още трябва да извърви път до едно либерално мислещо общество, което не разчита на държавата“, каза проф. д-р Карл-Хайнц Паке,  заместник председател на Борда на директорите на Фондация за свободата „Фридрих Науман“, който откри юбилейния форум на организацията.

В речта си той засегна въпроса за т. нар. „brain drain“, който е валиден за цяла Европа: „Една от най- важните тенденции днес в Европа е изтичането на мозъци и тя е резултат от това, че хората не виждат перспектива за професионално развитие. Днес светът и Европа е в едно постоянно съревнование между държавите за мозъците и сърцата на хората. Тази битка ще става все по-интензивна. И все по-важно ще бъде, но и все по-трудно за Европа да създаде перспективи и климат, в който да задържи най-добрите си умове и таланти.“

В политическа дискусия представители на неправителствения сектор и  политици дискутираха прехода към демокрация.

Ханс ван Бален от фракцията на Алианса на либералите и демократите в Европарламента, Лютви Местан, председател на ДПС, Станимир Илчев, съпредседател на НДСВ и Деян Кюранов, политолог от Центъра за либерални стратегии дискутираха годините на прехода, либералния принос за него и ролата на фондацията в тези процеси.

Фондацията бе подготвила предварително анкета, на която граждани отговаряха на въпроси като „По-честни ли са политиците днес, отколкото преди промените?“, което смути политиците. Ханс ван Бален „За мен са важни следните изводи. Първо Западна Европа трябва да бъде непрестанно ангажирана с Източна Европа и да няма разделението Изток-Запад. Второ, либералите трябва да се обединяват и да поемат повече отговорност. Трето, България има много важно геостратегическо значение за Балканите. Четвърто, всичко се свежда до икономиката. В България има много високообразовани и можещи хора. Сигурен съм, че бъдещето е е ръцете на самите българи.“

Деян Кюранов обощи: „Какво направи ФНФ през последните 25 години? Първо не се опита да налага немски модели и схеми насилствено в България. Второ даде пространство на нас на местно равнище първо да изследваме нашето общество, преди да предлагаме решения. Трето, ФНФ повярва тогава в началото на 90-те на нашия лозунг, че либерализмът в България означава умереност.“



#Весна Пусич #Лютви Местан #Греъм Уотсън

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »