Откакто преди десетилетие България се съюзи безусловно със САЩ и дори се записа в първата „Коалиция на желаещите“ на Буш-младши в Ирак, а преди това и в Афганистан, а българските медици бяха вкарани в либийския затвор като изкупителни жертви в афера със заразена с ХИВ кръв в Бенгази, редица експерти предупреждаваха, че страната е заплашена от терористични атентати.

И тук вече не ставаше въпрос за атентатите от предкомунистическия период или за тези по време на Възродителния процес през 80-те, а за потенциална проява на глобалните и регионалните конфликти на българска почва.

На 18 юли 2012 г. това се случи – след като очевиден терористичен акт уби и рани десетки израелски туристи на Летище Бургас. Така първата терористична атака в България след 11 септември 2001 г. и арестуването на медиците в Либия през 1999 г. се оказа проява на конфликта в Близкия изток.

Фактът, че България се намира от 10–12 г. в постоянна опасност от терористично нападение, разбира се, ни най-малко не повлия нито на българските държавници, нито на българското общество в посока на елементарна подготовка за подобни предизвикателства, да не говорим за някакво по-дълбоко осъзнаване, вникване в глобалните процеси и заплахи.

Всъщност повече от десетилетие България избегна своя „11 септември“ – за разлика от други европейски страни като Испания и Великобритания – благодарение единствено на своята незначителност и невзрачност в международен план, както си позволих да изтъкна в една статия за България в десетилетието след 11 септември миналата година. Все пак дори при смешно лесна мишена като България, международните терористи не биха хабили сили, за да атакуват някого, който е без значение.

...

Айде бе. Ще закриваме държавата.
Глупости. България е преживяла много по - тежки моменти, войни, преврати, бунтове и т.н., ще преживее и това без трудности.
Когато се набъркаш и участвуваш активно във военни действия някъде на майната си, и си в услуга на нечии интереси, няма защо да се учудваме на случващото се.
Противната страна реагира по своему.
Това бе нещо, от което се е страхувал всеки мислещ, имайки предвид нашето участие във военни конфликти, които не ни носят и няма и в бъдеще да ни донасят нищо добро.
Следствието(атентата) има причини, ясни на всеки от нас.
Да би мирно седяло, не би чудо видяло.
ТА И НИЕ...

Смятам, че твърдението за закриването на държавата след голям терористичен акт в София е доста пресилено. Да не забравяме, че сме преживели доста по-големи трагедии в нашата история, доста по-продължителни - робство, не едно кланета, атентата в църквата Света Неделя преди 9-ти септември, когато едни други терористи взеха доста повече жертви. Нека не "погребваме" България толкова лесно и да имаме повече вяра!