EUR 1.95583
GBP 2.28431
Коментари към статия: Протестът за горите на една проваляща се държава
Сред плакатите на масовите протести против поправките в Закона за горите може да се прочете „Хубава си моя горо, миришеш на брадва". Популярното стихотворение на Любен Каравелов пее меланхолията на вечно погиващия и възраждащ се живот. Ситуацията около т.нар. поправки „Витоша ски" дава малко поводи да мислим за възраждане – като изключим ентусиазма и енергията на хилядите протестиращи. Както се разигра през последната половин година, частната на пръв поглед тема за регулацията на горите кристализира в себе си много от онова, което фундаментално куца в българската държавност, икономика и общество. Конкретното безобразие е закономерен продукт една безобразна псевдосистема.
1. Олигархия
В класическата древност, откъдето води своя произход, думата „олигархия" означава управление на малцината с най-голям финансов ресурс. Добре известният еквивалент с български колорит е „мутрокрация". Познаваме поправките в Закона за горите не само под името „Витоша ски", но и под това на Цеко Минев, бизнесменът, контролиращ фирмата - а също така и „Юлен" (на практика монополист в Банско) и разбира се Първа инвестиционна банка.
Добре известно е също така, че Минев е председател на Българската федерация по ски и че срещу него в това му качество има подадени сигнали до прокуратурата от Агенцията за държавна финансова инспекция. Накратко, според Агенцията Минев многократно е наливал средства от държавната субсидия за Федерацията в поръчки за контролирани от него фирми.
Скандалните поправки в Закона за горите бяха пробутани през законодателната процедура поради корпоративния натиск на „Витоша ски", след като в крайна сметка й беше отказано планираното безобразно разширение на съоръженията на Витоша. След шантажа над посетителите на планината със спирането на лифтовете, компанията не се посвени да окаже нужното влияние и на кабинет и парламент.
...Поздрави,
Иван Даракчиев

