Георги Атанасов: Защо в Румъния реформите се получават?

В Румъния опитите за модернизация на обществото, към които спада и съдебната реформа, която започна в страната от 2004 г., имат по-дълга история, отколкото у нас, защото Румъния е относително самостоятелна преди освобождението на България.

Това заяви пред телевизия БИТ Георги Атанасов - автор на филм, посветен на промените в северната ни съседка.

Той разказа, че през 1848 г. двете румънски княжества - Влашко и Молдова, са изцяло повлияни от "пролетта на народите" на европейския континент. Тази дата е ключова за модернизацията на Румъния, но и преди нея има подобни опити за модернизация на дунавските княжества. Приемат се органически устави. Освен това не бива да се забравя, че децата на румънските земевладелци получават образованието си в реномирани европейски университети и не е изненадващо, че се насочват към европейските центрове.

Относно това какво представлява модернизацията по това време в Румъния, Атанасов посочи, че през 1848 г. хората са искали да престанат финансовите злоупотреби и злоупотребите с власт. Тогава това не се случва, защото опитът за модернизация с чужда сила е прекъснат, но в днешно време, нещата са по-различни. Силна роля като катализатор има членството на Румъния в Европейския съюз, посочи той.

Ако влиянието на "пролетта на народите" е било с нерешаващо значение за територията на Югоизточна Европа тогава, то днес страните по тези земи вече са в един формален Европейски съюз и шансовете за успех на тази модернизация са далеч по-големи.

За да се случи тази модернизация ключова мярка е реформата в съдебната система. В Румъния има много примери, подобни на тези в България, когато става дума за правосъдни проблеми, заяви Атанасов. Според него Румъния в момента прави опит да се дистанцира и да скъса с олигархичния модел, който не се различава от този в България. Става дума за назначаване на определени капиталисти и система от привилегии, най-общо казано.

Подобни примери, според него е имало и през XIX в. в Румъния. По думите му и в двете страни (България и Румъния), когато някоя от тях започне да въвежда по-либерални закони, веднага се отразява на икономиката на страната, която съответно започва да се откроява от икономиката на другата. Същото става и с администрацията.

Затова и непрекъснато се дава за пример ту едната страна, ту другата. Например България е изглеждала по-добре по време на Първата световна война, докато сега хората са впечатлени от Румъния.

Не си мислете, че съдебната реформа върви гладко в Румъния и е взела необратими последици, посочи Атанасов. Въпреки това, още от самото начало румънците са избрали някакъв вариант, който се оказва работещ при специфичните национални условия за Румъния.

Много хора у нас се отнасят негативно срещу реформите в Румъния. Важното обаче е, че там този модел сработва. Организирана е действаща административна единица, която да се занимава с борбата с корупцията. Това е една специализирана прокуратура. Освен това са създадени и определени правила, според които, когато се възложи едно дело на прокурорите там, те отговарят персонално за него и никой не е в състояние да им се бърка.

Друго нещо, което се случи там е свободата на словото и хора, които са били назначавани на ръководни постове, са подавали оставка. Това показва, че и в този опит за съдебна реформа, и в опита за модернизация на държавната администрация, са били заложени подводни камъни.

Георги Атанасов посочва, че кметовете в Румъния са подложени на сериозни проверки, защото 80% от олигарсите в страната в момента са следствени, а някои от тях са вече и в затвора, защото олигархичният модел може да съществува само когато има извънредни привилегии.

Относно това дали разследването в Румъния не се превръща в “лов на вещици”, Атанасов заяви, че в това може да се превърне разследването, когато има изфабрикувани случаи и когато законът се прилага селективно. Ако това го има то ще даде отражение веднага върху икономиката, защото няма как в една страна да има “лов на вещици” и преследване по политически причини и икономиката в страната да показва ръст. Докато в ключови икономически сфери, Румъния започва чувствително да се отличава от нас. И това всеки, който посещава страната, му прави впечатление.

В Румъния освен това през последните години прагът на търпимост е по-нисък. Това може би е отражение от началото на прехода там и псевдореволюцията, която се е провела. В страната се създаде нетърпимост към политиката, която води Понта и затова много хора, дори от чужбина гласуваха и обърнаха резултатите в полза на Йоханес.

Относно това, което липсва в България, за да започне една такава положителна промяна, например в съдебната система, Атанасов посочи, че на нас ни липсва политическа воля, за да се разделим с олигархичния модел. Освен това ни липсва и разбиране, защото няма как да поддържаме такъв модел и да говорим за либерална политика. Няма как в България законът да се прилага селективно, да се толерират привилегиите и да си мислим, че по този начин ще напредваме.