Лютви Местан представи пред съда аргументи от тълковния речник за регистрацията на ДОСТ

Софийският градски съд даде ход на делото за регистрацията на "Демократи за отговорност, свобода и толерантност" (ДОСТ). Заседанието продължи кратко, а съдия Лилия Илиева обяви, че ще се произнесе по искането за регистрация в срок, който според закона е 14-дневен, но е инструктивен.

Председателят на ДОСТ Лютви Местан отказа да коментира евентуален отказ от страна на съда. "Предлагам да изчакаме решението", каза той и добави, че така е редно от уважение към българския съд и защото не е редно да се градят хипотези върху хипотези.

Той коментира пред журналисти, че е влязал спокоен и уверен в залата, защото ДОСТ да представили изрядни документи. "Имаме вътрешната убеденост, че ДОСТ е силен ресурс за по-нататъшното развитие на България като евроатлантическа държава с реална демокрация", отбеляза Местан.
По думите му е направило впечатление, че прокуратурата, която преглежда всички документи за конституционно- и законосъобразност, е представила категорично становище, че с представените документи и писмени доказателства, са покрити всички законови изисквания. На база на това прокуратурата е предложила на съда да регистрира партията. "Това е много важно обстоятелство и струва ми се, че постави точка на внушения, които идват от определени политически среди, основно от крайно националистическите, че едва ли не има нередности в документите", коментира Местан.

Лидерът на ДОСТ коментира и поискания отвод на съдебния състав, след последното му указание от началото на месеца за представяне на конкретните способи, с които ще се осигури независимостта на българските медии от олигархични обръчи и да се даде пример за решително и всеобхватни реформи в съдебната власт като условие за решително противодействие на задкулисието и др. Искането за отвод по думите му било ярък израз за очакването на ДОСТ, съдът да бъде обективен, безпристрастен и да бъде глух на националистическите изтъпления по адрес на партията.

"Това беше наше право да го искаме, право на съда е да го откаже и ние повече не го коментираме. С определение отказа този състав да се отведе и ние уважаваме това решение на българския съд".

Той обясни и какво е отговорила ДОСТ на съда. По отношение на това какво разбира под "установяване", партията е избрала подход, "при който се позовахме на лексикалния кодекс на българския език, който се нарича тълковен речник", обясни Местан. В него били възприети два подхода за изясняване на семантичното поле на думите в българския книжовен език. Значението на думата да се представя чрез речникова статия, която подробно обяснява значението или да се представя чрез друга дума - синоним.

Така са представили пред съда, че под "безусловно установяване", ДОСТ разбира утвърджаване у всеки български гражданин на чувство на гордост, че е част от българската нация.

За съдебната реформа Местан обяви, че ДОСТ има легитимната политическа цел, ако е необходимо да се свика Велико народно събрания. То или трябва да извърши необходимите реформи или да делегира тези си правомощия на Обикновеното народно събрание. Тъй като досегашните реформаторска вола за дълбоки реформи в съдебната система се е сблъскала с ограниченията, наложени Седмото Велико народно събрание.

ДОСТ са обяснили на съда и какво разбират под "реформаторски сили". Това не били само политическите сили, които биха могли да ги изредят, а включвали и граждански сдружения, ад хок граждански обединения и самите граждани, носители на реформаторски идеи. Но "в устава няма как включим имената на всички", отбеляза Местан.