Равносметката след изборите – президент срещу оставка, шоу-популизъм и пазарлък за коалиция

Равносметката след изборите – президент срещу оставка, шоу-популизъм и пазарлък за коалиция
Източник: bTV
A A+ A++ A

В Следизборна България социолозите видяха партийната намеса в съчетаването на изборите с референдума, което не само обърка гласуващите, затрудни и изборната администрация. Все повече се говори за добре познатата картина – гласуваш за едно, след изборите получаваш нещо съвсем различно. Оставката на Борисов предвеща победата на Радев, а държавата остана принудена да се занимае с „абсурдите“ на Слави, чиито референдум формално не даде успех, но сдърпа експертите за вида на избирателната система. Заговори се отново за покупко-продажбата на гласовете – особено в гетата, имаше интрига и със сънародниците ни в чужбина. Това бяха заключенията на социолозите по време на Петата национална конференция по изборни системи (V НКИС) в София, където се обсъдиха резултатите от битката за „Дондуков“-2 и споровете около референдума на Слави.

За победата на Радев, освен Ултиматумът „Борисов“, тласък даде и мобилизацията на избирателите в дните преди отварянето на урните. Социологът Михаил Константинов нарече този резултат парадокс и даде пример, че на тазгодишните избори левицата има най-висок коефициент на организация, доближаващ се до този през 2001 г., където Георги Първанов печели президентския вот. Социологът подчерта, че в сравнение с мобилизацията при десницата, резултатите на Цачева показват силна подкрепа, но в крайна сметка тя доведе до загуба. Факт е, че когато десните са най-мобилизирани – те губят, какъвто е случаят и с Петър Стоянов – 2001 г., коментира социологът. Константинов припомни, че при предварителните сондажи 27% от имащите право на глас бяха склонни да дадат вота си за Цачева, докато 50% се обявиха твърдо против. Според социолога по време на изборите се наблюдаваше и една логична партийна нагласа, която повлия на резултата:

Общ фронт срещу ГЕРБ

Въпреки, че този фронт беше особено срещу Борисов като представляващ кабинета, Цачева успя да запази неутралната си роля. Социолозите са на мнение, че една от причините за общия фронт е „обидата“, която ГЕРБ нанесе върху българския избирател със закъснелите си кандидатури. Според Юлий Павлов ако президентските избори не бяха пряко свързани с Оставката „Борисов“, нямаше да има никакво значение кой ще бъде президент. Той онагледи победата на Румен Радев като даде за пример резултатите от крайния вот, където ген. Радев взе близо 974 000 гласа, следван от Цецка Цачева с 841 000 гласа, а трети остана Красимир Каракачанов с 573 000 гласа. Социологът подчерта, че още в началото на състезанието за „Дондуков“-2 ГЕРБ тръгна със значително по-висока мобилизация - 75%, а БСП – само с 62%. Разликата дойде и от факта, че Радев по това време беше непознат за мнозинството избиратели. Павлов сравни последващия рязък, но очакван в президентската битка обрат, с изборите през 2014 г., когато БСП беше надценявана. „Тогава много хора, които твърдяха, че са твърдо решили да гласуват за БСП, всъщност не гласуваха“, допълни социологът.

Въпреки, че избирателите до последно не успяха да разберат кой за какво се бори, един сравнително нов, но силен фактор, избута Радев до победата – страхът от бежанците. Георги Лозанов посочи бежанската криза като инструментът, с който беше нагнетявана паника у гласоподавателите. „Страхът от бежанците беше генериран, после беше използван. Бежанците бяха конструирани като враг, като опасност за нацията“, каза Лозанов. По време на президентските избори мигрантите бяха показвани не само като престъпници, а и като носещи зараза. Оттук дойде и нуждата от силен закрилник на нацията, който да брани интересите на народа. Лозанов допълни, че в тази кампания беше силно застъпено прекрояването на образа на Цачева за сметка на този на Радев. „Наблюдавахме едно приближаване до тялото, обглеждане – красив-грозен, дебел-слаб“. Тенденцията за обратния вот и национализма като решение на проблемите, доведоха до резултатите след балотажа, допълни Лозанов.

Но след победата на Радев остана въпросът за избирателната система. Това е крайъгълният камък в референдума на Слави, който референдум се прие от социолозите и партийния елит като израз на общественото недоволство срещу политиците, а и от загубата на доверие в политическата система като цяло. На конференцията стана ясно също, че темата за мажоритарната система няма как да получи еднозначен отговор в България. По думите на Георги Близнашки идеята за справедлива избирателна система е „абсурдна сама по себе си“. Според него проблемът за управляемостта е най-силно заложен в сегашното 43-то Народно събрание, което по думи на експерта дразни избирателите, те виждат партиите като маргинали. Социологът е на мнение, че президентските избори, респективно референдумът на Слави, предвеща едно раздвижване в политическия елит, което неминуемо ще се прояви като „прочистване“ във властта. „Ще изкристализират нови политически субекти“, категоричен е Близнашки.

Експертът допълни, че парламентарната демокрация не е "добрата" форма на държавно управление. По негови думи не е възможно България да бъде управлявана с референдуми. „Много е опасна тази тенденция – да свикаме ВНС (Велико народно събрание) и да видим какво ще стане. Това ще бъде най-голямата грешка“, допълни Близнашки. Според експерта отричането на вече установените демократични принципи ще доведе до усещането за несигурност във властта, до нейното окончателно „разбиване“. Близнашки е категоричен, че заложеното в референдума искане ще атакува политическите партии, а управлението ще се представлява от „аморфни групи, които си разпределят благата с оглед на странни конфигурации и задколисни договаряния“. За мажоритарната система във Франция експертът коментира, че е едно от изключенията и няма как да бъде сравнявана със системата в България. В полупрезидентския режим ключов фигура става президентът, а около него се конфигурира публичното пространство. По този начин, обаче, се изключват малките субекти и се обособяват два основни блока – ляво и дясно центристки, допълни Близнашки.

Мажоритарният вот е за богатите

Социолозите са категорични, че в държавите, в които политическите устои са стабилни и няма пазарлъци с гласовете, мажоритарната система носи мобилизация с оглед на нови идеи, но не и повече. Във Франция това даде позитивен ефект, консолидира се партийно-политическата система. Андрей Райчев коментира, че президентската република в България е непостижима, въпреки че е търсена като форма на „реванш“ от политическите лидери. „Естественият политически режим на българското общество е двуличният. В прокарването на президентска република се крият много опасности“, допълни той. Райчев осъди референдума като ирационален и неуместен, а въвеждането на мажоритарната система – като катастрофа. Въпреки това, в условията на едно нестабилно правителство, заложеното в референдума на Слави, може да се окаже „вододелът“ при пазарлъка за коалиция. Райчев даде пример с Англия, където консерваторите в един от мандатите на Камерън управляват само с обещанието за референдум по въпроса за системата. Факт е, че България не остава изолирана от тези тенденции.

На въпроса какво е политическото състояние на страната ни към момента, отговорът на социолозите е недвусмислен – популистките партии остават в периферията – както е Атака, или са част от мейнстрийма (ГЕРБ). Димитър Димитров даде пример с ГЕРБ и особено нейното лице – Борисов, който успя да премине през основните разделителни линии. „Той винаги е имал уникалното свойство да бъде харесван и от леви, и от десни избиратели“, коментира Димитров. Такъв е образът на ГЕРБ от 2005 г. насам, но на тези президентски избори „лекият“ популизъм на партията беше задминат от нещо по-радикално, чиито израз е референдумът на Слави. И нека не забравяме, че в началото идеята за референдум беше представен като шоу, като нещо нереално, но в последствие набра скорост, коментира специалистът. За него желанието за фундаментални промени в изборното законодателство изпълва условията за ефекта на „преосноваване на демокрацията“. Експертът допълни, че в това се корени и дефиницията на популизма – даването на радикални, но в същността си прости решения, които са или невъзможни, или изключително рискови.

Слави стресна институциите

Когато референдумът беше предложен, депутатите останаха встрани, те „проспаха“ въпросите, каза Димитров. Оспорването им щеше да провокира дискусия, а оттам и покачване на интереса към Слави. Но референдумът "мина", тъй като беше изграден върху основите на силното социално недоволство срещу партийните лидери. Такава е и позицията на социолога Кольо Колев, според когото Слави предложи един „отдушник“, с който обществото да „тушира“ напрежението от политическото лицемерие. Колев припомни, че в състояние на крайни позиции, единственият вариант е компромисът с двойната система – мажоритарна + пропорционална. Социолозите видяха референдума и като „трупане на дивиденти“, което предвещава фатален край за политическата система. „Трябва да се каже на хората откровено, че исканата от референдума система няма как да стане в този вид. Ситуацията много заприлича като малко преди Борисов“, допълни Колев. Референдумът на Слави беше определен и като игра с харизмата, която в същността си не е политическа, а е в границите на едно шоу. „Тази харизма мобилизира вота за промяна на предизборната система“, коментира още Георги Лозанов.

Стана ясно също, че по време на провеждането на референдума са констатирани множество нарушения, но до момента няма реакции нито от СЕМ, нито от другите институции. „Може да се каже, че Слави плаши институциите. Самата форма на референдума беше конструирана като атака срещу институциите и по самото му съдържание, и по начина му на представяне“, допълни Лозанов. Омбудсманът Мая Манолова коментира, че въпреки критиките, референдумът на Слави даде ефект, който беше забелязан и получи силен отзвук сред политиците. По нейни думи чрез референдума хората ясно заявяват желанието си да участват във взимането на важните решения в България. „При тази внушителна подкрепа за смяна на системата, във всички европейски държави, този референдум със сигурност щеше да има задължителен характер“, коментира още Манолова. На конференцията омбудсманът призова за продължаване на дискусиите, както и за уважаване на вота на българските граждани.

#Ултиматумът #Борисов #ГЕРБ #БСП #Дондуков #Цачева #фронт #Михаил Константинов #Юлий Павлов #Каракачанов #Слави #Георги Близнашки #Андрей Райчев #Димитър Димитров #Кольо Колев #СЕМ #Мая Манолова #оставката

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Политика
Последно от Политика

Всички новини от Политика »