Президентските избори бяха повратен момент в политическата ни система

Президентските избори в България се оказаха повратен момент за цялата политическа система. Политическата ситуация е нова и е свързана с масово обществено желание за промяна и завръщане към защита на националното. Това сочи анализа на института „Иван Хаджийски“, в чиято дискусия участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров, предаде БНР.

България се вписа в световната и европейска тенденция на масово отхвърляне на политическото статукво, на традиционните политици и либералните послания. Налице е сериозен популистки и националистически потенциал с дългосрочен хоризонт. 

Етническото напрежение, „мажоритарният популизъм“, конституционният екстремизъм, законодателните импровизации – това са част от рисковете на „играта с огъня“. 

Сега ГЕРБ се опитват да копират линията от 2013 г. – временно оттегляне, несигурност и хората отново да ги потърсят. Въпросът е доколко вторият дубъл ще се случи в една доста по-различна вътрешна и международна обстановка. Обстоятелствата, които биха изиграли роля, са разнородни: геополитически - дали международният фактор ще подкрепя само Бойко Борисов, това далеч не може да бъде прието за сигурно; икономически - ролята на едрия бизнес е ключова; конюнктурни - способността да се излъчат адекватни на обществените настроения послания, това не се случи в хода на предизборната кампания. Ето защо неизвестните пред ГЕРБ са повече от сигурните неща.

В новата политическа ситуация ГЕРБ и БСП стават политически сили със сходна политическа тежест и значение. Но не е ясно дали това равенство ще се превърне и в електорално. 

Пред ръководството на БСП задачата е да не допусне да бъде въвлечено в удобната за ГЕРБ теза, че подкопава стабилността и въвлича страната в криза; да отхвърли опитите върху партията да се прехвърли отговорност чрез съучастие в служебни правителства или общи инициативи; да не излиза с провокативни тези, които биха могли да отдръпнат партии или избиратели и по такъв начин да реактивират шаблона „всички срещу БСП“.

Засега Корнелия Нинова успява в рисковите начинания за консолидиране. Например по-малките леви формации изпаднаха в сериозна криза на идентичността след маневрите на БСП. Сега Нинова започва нова рискова игра с промени в самата БСП. Въпросът е дали ще улучи точната мяра. 

Европейските процеси, кризата на либералните елити, острите изявления на турския президент Реджеп Т. Ердоган във все по-голяма степен превръщат националистите от „крайнодесни“, „популисти“, дори „фашисти“ (както ги назовават либерални експерти и политици) в представители на мейнстрийма, на водеща европейска тенденция.

Във вътрешен план Красимир Каракачанов се възползва от това, че националистите могат да претендират за „по-доброто лице на управлението“ за сметка на Цецка Цачева, че не са имали министри, с които да се компрометират. 

Централен въпрос пред патриотите е дали и как ще запазят постигнатия електорален потенциал за следващите избори. В техен плюс сякаш е увеличеното етническо напрежение, особено покрай протестите в София и сблъсъците в Харманли. В техен плюс е и увеличената амбиция на ДПС - съвсем закономерно движението се ориентира към създаване на подходяща политическа атмосфера за следващите парламентарни избори. 

Това беше третият пореден президентски вот, в който подкрепата на ДПС не е била решаваща за победата на съответния кандидат. Сега целта на ДПС е да докаже, че е решаващ фактор в идващия парламент. 

Патриотичният фронт направи умел ход, като декларира, че би приел мандат за съставяне на правителство - не защото шансовете за такъв кабинет са истински, а защото така демонстрира желание за стабилност и укрепване на държавата.