Стартът на предизборното пренареждане

Въпросът за властта след наближаващите избори отхвърля на заден план темите, с които се търсеха дивиденти в междуизборния период – от изборното законодателство до идеята за референдум. Това се казва в анализ на института „Иван Хаджийски“ - „Анализ на политическия юли 2014“.

Партиите са изправени пред необходимостта да намерят най-добрите си позиции в съкратени срокове: през август е официалната регистрация на листите. Ето защо динамиката на събитията е изключително наситена. Политическите ходове изглеждат забързани и дори хаотични, в известен смисъл и гротескни. Само преди месеци едва ли някой би допуснал, че БСП почти открито ще бламира собственото си правителство, че Бойко Борисов ще се извинява, че депутатите му гласуват нов закон за банковото дело, че най-големите критици на олигархията от ДСБ ще имат сметки в нарочената от тях за символ на олигархията КТБ.

Отношението към Русия, скандалът с КТБ, ролята на ДПС в българската политика на първо четене са основните теми на започващата предизборна кампания. Първата от тях – Русия, на институционално равнище е отстоявана преди всичко от президента Плевнелиев, който се опитва да я лансира като радикално преиздание на „цивилизационния избор“ на Петър Стоянов, най-вече във връзка с неясната перспектива на „Южен поток“. За втората заслуга отново има президентът, който с тезата си, че отварянето на банковите досиета ще сложи истинското начало на българския преход, създава терен за използване на връзките с КТБ като оръжие в предизборната борба. Третата тема е поставена от БСП и, независимо от неохотата на повечето партии да я възприемат, е видимо, че се съобразяват с нея и осъзнават значението ѝ в очите на общественото мнение.

Служебният кабинет по принцип е шанс за държавния глава да доказва своя потенциал в условия на политически кризи. През 2013 г. Плевнелиев не съумя да постигне това, включително и защото негова амбиция беше да „опитомява“ зимния протест, а не да налага свой дневен ред. Порасналото самочувствие на президента сега произтича и от факта, че консултациите при него бяха приети от политическите сили като формат, позволяващ овладяване на кризата и вземане на решения. Ето защо Плевнелиев със сигурност ще се стреми да въздейства върху предизборната ситуация, като поставя „тестове“, на които партиите са длъжни да се явяват. На практика служебният кабинет ще бъде тест за самия Плевнелиев – доколко има потенциал да се еманципира от ГЕРБ и Борисов и доколко има илюзии да прави самостоятелна политика, като задава идеологията на бъдещи коалиции.

На този етап тенденциите подхранват амбиция на ГЕРБ за самостоятелно управление. От различни страни се опитват да я възпрат, така че Борисов да бъде балансиран от по-малък партньор в една коалиция. Желанието на ДПС е да докаже, че е незаобиколимо, като получи толкова широка подкрепа, колкото е необходима, за да постави в зависимост всяко потенциално мнозинство. Разделението между БСП и ДПС се задълбочи дотолкова, че дори след изборите незабавно възстановяване на сътрудничеството между тях е слабо вероятно. Консолидацията на националистически вот от ВМРО и НФСБ за първи път преодолява традиционните вече за патриотичния спектър разцепления и се обръща към сближаването с несъмнен центростремителен потенциал и за други субекти. „България без цензура“ тръгва надолу, но ще се мъчи да запази предишната инерция с цената на открит фронтален сблъсък с ГЕРБ и превръщането на този конфликт в център на кампанията.

Малко е времето за поява на успешен изцяло нов политически субект на терена. Коалиционните сближавания и разпадания ще доминират предизборното поле.