Рекордна корупция у нас: 1,9 млн. души са дали подкуп през годината

През тази година е регистрирано най-високото равнище на административна корупция и корупционен натиск от страна на администрацията в периода след 1999 г. Това сочи анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

29,3% или 1,9 милиона души от пълнолетното население на страната са давали пари, подарък или услуга при взаимодействията си със служители в обществения сектор през последната година.

Основен инициатор на корупционните сделки, в които гражданите признават, че са участвали през последната година, е администрацията. В по-голямата част от случаите на корупционни взаимодействия гражданите дават “нещо”, ако то е поискано, сочи мониторингът.

В периода 2009-2012 г., в резултат от засилена административна и наказателна репресия, административната корупция достига най-ниските наблюдавани равнища. След 2012 г. е налице повишаване, като достигнатата през 2014 г. стойност е най-висока за целия 15-годишен период на наблюдение.

Достигнатото равнище на корупция значително надхвърля средните стойности, наблюдавани в Европейския съюз и поставя България в групата на страните с много сериозен корупционен проблем.

Равнището на административна корупция в България се променя в пряка зависимост от политическия цикъл. В системата и модела на управление на държавата липсват устойчиви механизми за противодействащи на корупцията сред служителите в обществения сектор, посочват от Центъра за изследване на демокрацията.

Гражданите отхвърлят морално корупцията, но реалното им поведение е прокорупционно. В среда, доминирана от корупционни взаимоотношения, голяма част от гражданите (около 70%) демонстрират висока и средна степен на склонност да участват в корупционни сделки.

В съотношението между моралните и рационалните мотиви за корупционно поведение водещи са рационалните: когато корупцията е широко разпространена е по-рационално да си корумпиран (отколкото да си морален).

Основна причина поведението на гражданите да е про-корупционно е, че корупцията е проникнала всички институционални сфери, където подобни отношения имат практически смисъл. Нейните мащаби са достатъчно големи, за да я превърнат в трайна черта на взаимоотношенията между гражданите и администрацията и в този смисъл корупцията в България се превръща в допълнителен квази-данък.

Нагласата, че администрацията очаква да получи допълнителни облаги за своите услуги се променя негативно в течение на годините: ако през 2001 г. около 79% от гражданите смятат, че съществува вероятност да им бъде оказан корупционен натиск, то през 2014 г. практически всички (94%) очакват да им бъде поискано „нещо“.

Масовостта на корупцията в България прави наказателно-правният подход слабо ефективен. Ресурсите на правоохранителната система са очевидно недостатъчни в сравнение с размерите на проблема: броят на осъдените за корупционни престъпления след 1989 г. се колебае в последните 20 години между 100-150 случая годишно, докато признатите от гражданите участия в корупционни сделки са в порядъка на стотици хиляди месечно.

Според авторите на изследването прилагането на съществуващите закони за противодействие на корупцията среща значителни затруднения. Налице са постоянни опити за политическо и икономическо въздействие върху контролните органи, което прави техните действия избирателни и в много случаи показни. Това съществено подкопава ефективността в действията на съдебната власт и полицията, тъй като те едновременно се борят както за постигане на по-висока процесуална ефективност при трудните за разкриване корупционни престъпления, така и за ограничаване на корупцията в собствените си редове, се казва още в анализа.