Руският посланик Юрий Исаков: "Южен поток" ще даде мощен тласък на българската икономика

Извънредният и пълномощен посланик на Русия в България Юрий Исаков сподели специално за NOVINITE на какъв етап са търговските отношения между двете страни, какво пречи в изграждането на здрава връзка между Русия и България и по какво си приличаме с руснаците.

Какви големи двустранни проекти разработват България и Русия в момента?

Ключова насока в двустранното ни взаимодействие безусловно е реализирането на стратегическия проект „Южен поток” на територията на България. В момента, по искане от страна на Еврокомисията, София е преустановила работата по изграждането на газопровода. Обаче ние изхождаме от това, че в най-близко време всички въпроси, включително такива, свързани с привеждането му в съответствие с нормите на „Третия енергиен пакет” на ЕС, ще бъдат решени и ще започне непосредственото му строителство.
Бих искал още веднъж да отбележа заинтересоваността на нашите български партньори и на другите транзитни страни от липсата на проблеми при осъществяването на проекта и от въвеждането на газопровода в експлоатация в планираните срокове по две основни причини.

Първо, идващите периодично от Киев заявления за възможно прекратяване на пропуска на руския газ през територията на тази страна нагледно потвърждават значимостта на „Южен поток” за обезпечаването на европейската енергийна сигурност. Този проект премахва транзитните рискове, като пряко свързва Русия с потребителите в Евросъюза.

Второ, изграждането на „Южен поток” – това са значителни инвестиции в българската икономика плюс приходи за сметка на транзитните такси, данъците и т.н., които за периода до 2040 г. като цяло ще образуват сума от порядъка на 5 млрд. лв. А това е доста съществена цифра, особено като се вземат под внимание проблемите, свързани с изпълнението на държавния бюджет и усвояването на средствата от еврофондове, така че несъмнено този проект ще даде мощен тласък за икономическото развитие на България.

В същото време, руско-българското икономическо сътрудничество съвсем не се ограничава само с изграждането на „Южен поток”. Сред другите големи инвеститорски проекти трябва да се изтъкнат продължаващото мащабно модернизиране на нефтохимическия комбинат на руската компания „Лукойл” в Бургас. Ще добавя също така разширяването на мрежата от бензиностанции на „Газпром” АД и завършването на строителството, със средства на правителството на Москва, на уникалния санаторно-оздравителен комплекс „Камчия” близо до Варна. Редица руски компании проявяват интерес към участие в развитието на транспортно-логистичния отрасъл в България.

Кои са най-големите предизвикателства в двустранните отношения?

Руско-българските отношения напоследък се сблъскват с редица предизвикателства, които пречат на пълноценното използване на потенциала им.

Предприеманите от ЕС действия спрямо Русия във връзка със събитията в Украйна нямаше как да не се отразят и върху развитието на руско-българския диалог. Така нашите български партньори взеха решение да отсрочат планираното за април 2014 г. в София заседание на Междуправителствената Руско-Българска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Също така бе отложена набелязаната за май визита на Председателя на Държавната Дума на Федералното Събрание на Руската Федерация. Политиката на налагане на санкции от страна на Евросъюза също така влече след себе си отрицателни последици за нашето двустранно сътрудничество. Във връзка с въведените от Брюксел рестрикции, Русия бе принудена да вземе ответните мерки, като забрани вноса на европейска селскостопанска продукция. В резултат руският пазар се оказа затворен, в това число и за българските плодове и зеленчуци.

За увеличаването на капацитета на руско-българското икономическо взаимодействие не способства и трудната вътрешно политическа ситуация в България през последната година и половина.
В условията на затегналата се нестабилност и смяната на правителства никак не е лесно да се гради конструктивен диалог по ключовите въпроси от двустранния дневен ред.

Заедно с това аз съм убеден, че моментните конюнктурни явления не могат да разклатят фундаменталните ценности – чувствата на братство и емоционална близост на нашите народи, общата ни заинтересованост от развитието на всестранно взаимноизгодно сътрудничество. Сигурен съм – това напълно съответства на стратегическите интереси както на България, така и на Русия. Не се съмнявам, че със съвместни усилия ще успеем да преодолеем негативните тенденции и да изведем руско-българското сътрудничество на постъпателна траектория.

Къде виждате най-голям потенциал и неизползвани досега възможности за сътрудничество?

Според мен все още не е напълно задействан потенциалът за развитие на взаимната ни търговията. На фона на стари проблеми с дисбаланса при доминирането в стокооборота на руски енергоресурси и все още малкия обем на българския износ, за първи път през последните няколко години се фиксира снижаване на обемите на взаимната търговия. В частност, по данни на Националния статистически институт на РБ, за периода януари-юни т.г. стокооборотът се е съкратил с 24% на 3,93 млрд. лв. в сравнение с аналогичния период за миналата година (износът на Русия е спаднал с 26,5% на 3,43 млрд.лв., вносът от България – с 6,3% на 500 млн. лв). Положението може да се поправи с помощта на пуснатия вече първи български ферибот – като допълнение към двата, вече действащи руски ферибота – за пряка железопътно-фериботна връзка Варна-Кавказ.

Виждаме добри възможности за активизиране на двустранните контакти в сферата на високите технологии, например по линията на технопарковете. Взаимната заинтересованост на двете страни е налице.
Със съвместни усилия трябва да придадем допълнителна динамика и на други направления от руско-българското взаимодействие. За първите шест месеца на тази година руските инвестиции в сферата на недвижимите имоти са се понижили с 30-35% в сравнение с аналогичния период за миналата година. Заедно с това българските туроператори отбелязват известно намаляване броя на руските туристи през тазгодишния летен сезон. За да тръгнат нещата на добре, трябва, в частност, да се обърне внимание на по-внимателното осигуряване на законови прави на нашите собственици на недвижими имоти и на потенциалните купувачи. Не би попречило и допълнителното рекламиране, особено в руските региони, на туристическите забележителности на България, при това не само на тези от Черноморския бряг.

С една дума, има широко поле за съвместна работа с българските партньори в цяла редица от направления. Подходяща площадка за обсъждане на перспективи на взаимодействието ще стане поредното ХV заседание на двустранната Междуправителствена комисия, сроковете за провеждане на която ще уточним с българската страна след сформиране на новото правителство на РБ.

 Как Вашите съотечественици възприемат България и българите?

Нашите народи са членове на единното славянско семейство. Нас ни обединяват много неща. Не само православната вяра, кирилицата, дошла при нас от България, сходството в традиции и манталитет, но и общата ни многовековна история, скрепила родството ни на генетично, кръвно ниво.

Както вече отбелязах, независимо от развитието на външнополитическата ситуация, доброжелателното взаимно разбирателство между гражданите на нашите страни е постоянна величина. И руснаците, и българите са много открити и емоционални хора. Ние лесно намираме общ език, разбираме се от половин дума. Много мои съграждани искрено обикнаха вашата страна и, избирайки място, където да прекарат поредната си отпуска, или да се обзаведат с втори дом, отдават предпочитанията си на гостоприемна България. При това руснаците проявяват все по-голям интерес към историческия, природния и други специфични видове туризъм. Вашата страна е феноменално богата с уникални по своята красота и духовност манастири и църкви, с архитектурни шедьоври от различни епохи, с природни чудеса. А пък и самият аз, честно казано, се старая да използвам всяка възможност, за да откривам за себе си нови интересни места в България, а най-важното – нови интересни и доброжелателни хора.