Три сигурни партии според Галъп влизат в бъдещия парламент

Три сигурни партии според Галъп влизат в бъдещия парламент
Сградата на Народното събрание, снимка: Даниел Димитров
A A+ A++ A

ГЕРБ, БСП и ДПС ще влязат в следващото Народното събрание, а "България без цензура", Реформаторският блок и Патриотичният фронт са под въпрос. С малки шансове да преминат бариерата са АБВ и "Атака". Това показва изследване на "Галъп интернешънъл".

За ГЕРБ биха гласували 35,9%, за БСП - 18,3%, за ДПС – 14,2%, за "България без цензура" (ББЦ) – 5,8%, за Реформаторския блок – 5,6%, за Патриотичния фронт – 4,9%, за АБВ – 3,6%, за "Атака" – 3,4%.

Очаква се да гласуват около 3,4 милиона души

Това е моментната картина на електоралните нагласи, отчетена според редовния "Политически и икономически индекс" на "Галъп интернешънъл". Изследването е проведено между 12 и 18 септември чрез пряко интервю по домовете сред 1010 респонденти. То е независимо от външно финансиране и е част от месечната изследователска програма на агенцията от повече от две десетилетия насам.

ГЕРБ би могъл да разчита и на известна периферия, докато при БСП това е по-трудно. ДПС също би могъл в деня на изборите да има и по-висок резултат, поради спецификите на вота за партията от чужбина. ББЦ и Реформаторите се движат "в пакет", а Патриотичният фронт постепенно се налага. "Атака" и АБВ са формации, които имат сходна подкрепа.

Характерният за българското масово съзнание песимизъм за посоката на развитие на страната запазва високите си (макар и не пикови) стойности – 70%.

Песимизмът доминира и по отношение на резултатите от изборите

54% са на мнение, че те няма да променят нищо, 26% очакват подобрение, а 7% - влошаване. За първи път след 1996-7 г. мнозинството българи – 61% споделят мнението, че страната се намира във финансова катастрофа. Това мнение доминира включително и сред привържениците на БСП.

Служебните министри все още не се ползват с висока разпознаваемост. По-висока е тя при служебния премиер проф. Георги Близнашки, който има доверието на 18% от запитаните.

По правило сред политическите фигури недоверието превишава доверието, а с най-висок дял положителни оценки са личности, които не участват толкова пряко в ежедневния политически процес.

Доверието и недоверието в служебното правителство са сходни с тези към кабинета "Орешарски"

в последния му месец. 15% от избирателите декларират доверие в кабинета, а 70% не му се доверяват. Мнозинството респонденти считат този кабинет за зависим от ГЕРБ, това се предава и по линия на президента Плевнелиев, когото 54% определят също като зависим в действията. На противоположното мнение тук са привържениците на ГЕРБ. Мнозинство респонденти споделят също така мнението, че служебното правителство трябва да потърси отговорност от правителството на Пламен Орешарски. Тук пък изключение правят привържениците на БСП.

Масовите очаквания на обществото са за победа на ГЕРБ на изборите. Отчетливо (и трайно в последните месеци) мнозинство от 59% обаче е на мнение, че не би било добре за страната Бойко Борисов да бъде премиер. На обратното мнение са 24%.

За разлика от 2009 г. лидерът на ГЕРБ вече е познат като ръководител на изпълнителната власт и резултатите от тази му функция не се възприемат положително от близо 3 милиона и половина избиратели. Доминират нагласите за коалиционен формат на управление – 56%, като за еднопартиен кабинет се обявяват 12%. Нагласите за коалиционно управление доминират включително и сред привържениците на ГЕРБ.

#избори #партии #Галъп #ГЕРБ #БСП #ДПС

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Политика
Последно от Политика

Всички новини от Политика »