Какво е да избереш диктатор за президент – един пример от Нигерия

Новият президент на Нигерия - 72-годишният бивш генерал Мухамаду Бухари всъщност не е новак в демократичните процеси. Той прекара последното десетилетие в предизборни кампании, но досега винаги губеше.

Бившият генерал имаше да извърви дълъг път, за да докаже, че е загърбил военните си виждания. Мухамаду Бухари за пръв път застава начело на страната с преврат преди повече от 30 години. Тогава той бе сочен като един от най-жестоките военни управляващи на страната си. Бухари започна "война срещу недисциплинираността", като се предвиждаха унизителни наказания за мудните държавни служители.

Той публично екзекутира млади наркодилъри, разпространявали дрога по плажа, също така вкара в затвора журналисти и изгони хиляди имигранти. Бухари разпореди ареста на 475 политици и бизнесмени по обвинения в корупция, изправи ги пред военни трибунали, а някои от тях получиха доживотни присъди. Управлението на Бухари продължил 20 месеца и приключи с друг преврат.

Това бе миналото на бившия генерал, негови поддръжници обаче посочват, че то няма общо с настоящето, тъй като той вече е заклет демократ.

И все пак, за много избиратели именно историята му ги накара да гласуват, заради състоянието на страната днес – разкъсвана от ислямистки бунтовници и корупцията. Според избирателите именно Бухари е човекът, който може да се справи и с двете.

Неговият образ на скромна и организирана личност се харесва на хората. Според тях той е един от много малкото нигерийски водачите, които не влизат в политиката, за да забогатеят.

Дори и тези хора, които са били доста резервирани по отношение на Бухари, бяха спечелени, тъй като в противен случай страната трябваше да остане под опеката на досегашния президент Гудлък Джонатан и да излезе от релси.
По време на мандата на Джонатан, корупционните скандали с министри бяха тихо игнорирани. Докладите около тези скандали се потулваха. Високопоставените държавни служители, които бяха уличени просто се освобождаваха от длъжност.

И освен всичко това, радикалната ислямистка групировка „Боко Харам“ вилнее из страната и убива хиляди невинни цивилни.

Нигерийският писател и Нобелов лауреат Уоле Шоинка бе един от най-безмилостните критици на Бухари през годините. Той детайлно бе описал арестите на журналисти и музиканти и публичните екзекуции на бившия генерал. Той нарича управлението на Бухари „преднамерен опит да се намери ужас в сърцето на нацията." Според писателя бившият генерал е насадил бруталност у нигерийците и че е била създадена "норма на деспотизъм с въвеждането на декрета, с който е било „забранено всяко обсъждане на връщането на демократичното управление“.

Въпреки всичко това Нобеловият лауреат призна в скорошно интервю за в. Гардиън, че ще гласува за Бухари.
По време на предизборната си кампания бившият генерал коментира миналото си в интервю, че и той и времената са се променили. Друго обаче не бе добавено, а бяха захванати текущите проблеми на страната.

Бухари представи на избирателите синтезирана платформа при избирането му, а не изрично обещание, че ще изчисти бъркотията, оставена от предшественика му. Това поведение е характерно за бившия генерал, обясняват негови приближени.

В северните части на страната се намират най-големите му поддръжници, които също като него са мюсюлмани. Там личността на Бухари е издигната почти в култ. По време на предизборната кампания на митинг именно там, бившият генерал държа кратка реч, но неговите симпатизанти стояха като омаяни. Неговото присъствие бе достатъчно, за да ги успокои.

Вчера стотици нигерийци излязоха на улиците, развяха флагове и скандираха заради победата Бухари. Някои от тях си спомняха и добрите стари дни.

"Имаме нужда от правителство тип Бухари", заяви Мохамед Инуса, продавач. "Когато той бе начело на страната, бяхме щастливи. Страната бе защитена. Имаше развитие, възможности за работа“, добавя още той.

Бухари е роден на 17 декември 1942, в далечния север на страната. Той е син на вожд. Завършва училището за кадети в Англия в началото на 1960-те години и участва активно в превратите през 1966 и 1975 г., според историка Макс Сиолун. Участва в няколкото военни правителства в края на 1970 г., включително и като министър на петрола.

През 1983 г. военни под негово командване изтласкват бунтовници от ЧАД отвъд границата с Нигерия и след това отказва да приеме заповеди от цивилни. В навечерието на Нова година е извършен преврат срещу избраният президент Шегу Шагари и така Бухари се възкачва на власт.

От всички моменти на неговото управление, най-запомнящ се е неуспешното отвличане на корумпираният бивш министър Умару Дико, който бе избягал в Лондон. В акцията участваха и израелските тайни служби. Планът е бил Дико да бъде натъпкан в гигантски сандък и да бъде върнат в Нигерия. Случаят постави пред тежко изпитание отношенията между Нигерия и нейния бивш колониален господар, Великобритания, в продължение на години.

„От една страна той (Бухари) е уважаван за въвеждането на дисциплина в страната“, коментира Тоуин Фалола специалист по нигерийска история в Тексаският университет. „Хората отиваха на работа в точното време. Това бе забележително постижение за тогава“, уточни тя.

"От друга страна, той бе критикуван заради авторитаризма", смята Фалола "И за борбата с корупцията. Една от причините, поради които хората са гласували за него този път е, че може би, той ще намали мащаба на корупцията. "

*Материалът е публикуван във в. "Ню Йорк Таймс", превод: Цанка Донкова