Търсим подкрепа от Ватикана Асеманиевото евангелие да остане във вечните паметници

На срещата си с па па Франциск премиерът Борисов е поискал съдействие от Ватикана Асеманиевото евангелие да влезе в списъците на ЮНЕСКО и да остане във вечните паметници.

Асеманиевото евангелие е най-старото и е невероятно като културна ценност, коментира Борисов пред журналисти.

"Папата и главният кардинал ми обещаха да проверят как стои това като въпрос и се надявам истински да получим такова разрешение", каза Борисов. От българска страна са правени постъпки преди време да участваме заедно с Ватикана, но ни е отказано.

"Днес ми обясниха, че ако има такъв прецедент, всички ще искат заедно с Ватикана да участват", каза Борисов. Той обаче постави срок:

"Надявам се догодина, които идват при папата, да имат решение".

Премиерът направи това изявление след като положи цветя пред паметника на Иван Вазов. Преди това той бе приет от Негово Светейшество Папа Франциск на десетминутна аудиенция в Апостолическия дворец "Библиотечна зала".

В края на срещата на българската делегация с главата на Римокатолическата църква, папа Франциск благослови българския премиер и направиха обща снимка. Премиерът поднесе подарък на папа Франциск – изкусна дарохранителница с камък от гроба на Свети Иван Рилски.

Асеманиево изборно евангелие (на латински - Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица. Предполага се, че датира от втората половина на 10 или от 11 век.

Евангелието е намерено в Йерусалим от ориенталиста Йосиф Симон Асемани. През 1736 година той го предава на Ватикана, в чиято библиотека то се пази сега под сигнатура Vat. Slav. 3. Наречено е „Асеманиево“ в негова чест.

Ръкописът се състои от 158 пергаментови листа. Той е от типа на изборните (богослужебни) евангелия и включва подбрани евангелски откъси, предназначени за четене на глас по време на Светата литургия. В края се намира списък на неподвижните (независещи от датата на Великден) църковни празници, наричан "менологий" (месецослов). Сред светците, чиято дата на поменуване е отбелязана, са Кирил, Методий и Климент Охридски. Ръкописът включва и многобройни бележки на кирилица.

„Асеманиевото евангелие“ се отличава сред другите глаголически ръкописи с по-богатата си художествена украса. Основният ѝ елемент са преплетените ленти, образуващи кръгове и други геометрични мотиви. Растителният орнамент е по-слабо застъпен и се състои главно от месести листа. Някои заглавки включват тератологични елементи: глава на влечуго, от чиято уста излиза тялото на буквата.