Толерантност! Какво беше това?

Толерантност! В повечето речници срещу тази дума стои определението „готовност да приемете чувства, навици или вярвания, които са различни от вашите собствени“.

Думата „толерантност” произлиза от латинското „tolerare” и означава търпя, понасям, допускам, разрешавам, одобрявам. Може да се каже, че толерантност означава и уважение към вярата и мислите на останалите хора.

Изглежда обаче в днешно време съвсем сме забравили какво значи човек да е толерантен.

Последният пример идва от трагедията с германския самолет, който се разби над френските Алпи. 150 души намериха смъртта си сред останките на летателния апарат.

Още в първите дни и дори часове след катастрофата световните медии, а и родните подхванаха информацията, която изнесоха разследващите. Макар че нещата още не бяха ясни, веднага започнаха теориите. Вторият пилот бе заклеймен като убиец, психично нестабилен, болен и какво ли още не...

В търсенето на логично обяснение на трагедията се превърнахме едва ли не във вълци, готови да разкъсат един човек, който вече не е между нас и няма как да се защити. Сякаш забравихме, че всеки е невинен до доказване на противното.

Не закъсняха и грешките... Невинен швейцарец бе нарочен за пилота, разбил самолета на "Джърмън уингс" след като снимката му обиколи света заради съвпадение на имената. Ако за това сме сбъркали, какво остава за останалата информация, която се разпространява в медийното пространство и невинаги е потвърдена официално.

Безгрешни хора няма и това, че разследващите излизат с някаква информация, не я прави 100% истина. Да си спомним за мъжа от Охайо, който прекара 39 години в затвора за убийство, което не е извършил и едва днес ще получи компенсация над 1 милион долара за съдебната грешка. И този пример не е единствен.

Питам се, не се ли превърна пилотът Андреас Лубиц в изкупителна жертва на една трагедия, за която виновник е някой друг. Темата бе повдигната от няколко експерти, които зададоха въпроси за начина, по който компанията подбира пилотите си. Други се сетиха да обяснят, че депресията не е равна на самоубийство. Трети се чудиха какво общо има личната драма на пилота с работата му...

И още един въпрос, по който да помислим – миналата година през март изчезна друг самолет с 239 души на борда, докато изпълняваше курс от Куала Лумпур до Пекин. Останки от летателния апарат не бяха намерени, а операцията по издирването му продължава и днес. Теории отново се появиха, но явно мистерията бе прекалено голяма, за да се нарочи един човек за виновник. Ами ако и при този полет вторият пилот се бе заключил в кабината... Въпросите са много, а отговори няма...

И пак се връщаме на толерантността. Не трябва ли именно тя да е водеща, когато се търси истината, била тя и за причината на трагедия? Не трябва ли да допуснем, че грешим, преди да обвиняваме? Да приемем възможността, че човек е невинен, преди да го обявим за враг №1?